Кризата в еврозоната:“Политиката, глупако!”

Икономиката, глупако! С това мото Бил Клинтън спечели президентските избори в САЩ през 1992 г., но ако говорим за бъдещето на еврото, по-правилно е да кажем Политиката, глупако! Пише Reuters в анализ на бушуващата финансова криза в еврозоната.
След старта си единната европейска валута винаги е билa колкото икономически, толкова и политически проект. В момента еврото е изправено под ударите на финансовите пазари в резултат от дълговите проблеми на по-слабите си южни страни членки, сред които изпъква кризата в Гърция. Всъщност, Испания и Португалия са пред подобен финансов срив, а икономическата ситуация и в останалите 16 страни, приели еврото, е сериозно влошена.
Въпреки това, историята на 90-те години показва, че инвеститорите, които залагат в полза на краха на еврото, може и да сгрешат. Факт е, че  политически грешки могат да сринат 11-годишния паричен съюз, но все пак е много по-вероятно политическото лидерство на Франция и Германия да го спаси.
Ако еврото падне, това няма да е само единната валута. Пада и Европа, както и идеята за европейско обединение, заяви германският канцлер Ангела Меркел в своя реч от 13 май. Този тест е екзистенциален, и трябва да го минем, обеща тя.
Париж също показва ясна политическа воля за справяне с евровата криза на всяка цена. Френският президент Никола Саркози дори беше доста нетърпелив по отношение на забавянето на конкретните антикризисни действия от страна на Германия. Саркози е и най-големият привърженик на приемането на рекордния спасителен пакет за Гърция, както и за финансова подкрепа за останалите затруднени членки на еврозоната.
В същото време обаче той извървя пътя до подкрепа за германските призиви за по-строги санкции за гарантиране на бюджетната дисциплина в еврозоната, като дори призова за приемането на поправка в конституцията на Франция в германски стил, която да обвърже правно страната с по-нисък дефицит.

Първенство за политиката?

Меркел неведнъж подчертава в речите си необходимостта от възстановяване на върховенството на политиката над финансовите пазари, за да гарантира подкрепа за спасителния пакет за еврото в размер на 1 трилион евро.
Действията й обаче, особено във вътрешен план, под политически и правен натиск, допринасят за криза в доверието. Меркел отложи непопулярния спасителен пакет за Гърция, докато заразата не се разпространи и в останалите южни страни членки, припомня Reuters. Мрачните й предупреждения за опасността за еврото, целящи електорална подкрепа за спасяването на Гърция, определено изнервиха инвеститорите.
Още повече, внезапната едностранна забрана, която Берлин наложи на някои спекулативни сделки в отчаян опит за възстановяване на доверието на германските данъкоплатци, провокира точно обратния ефект върху пазарите, от този, който целеше да предотврати.
Независимо от това, Меркел може с право да твърди, че страните от еврозоната вече приемат на сериозно германското предупреждение, че трябва да съкратят дефицитите си и да приемат болезнени социални реформи, за да спасят публичните си финанси.