Кризата с Covid-19 и общините

Автор: ИПИ 

Пандемията от Covid-19 донесе една от най-бързо настъпилите икономически кризи в новата стопанска история на Европа. Въпреки че България понесе по-лек удар от много европейски страни, през 2020 г. бяха регистрирани значителен ръст на безработицата, прекъсвания на индустриалното производство, а в месеците на най-тежки ограничения - икономически хаос и дори спиране на международната търговия.

На този етап анализът на въздействието на кризата върху българската икономика се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – областното ниво, най-вече заради ограниченията в достъпа до данни и индикатори. Настоящото изследване отива на следващото ниво и разграничава последствията от икономическата криза през 2020 г. в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, инвестициите, безработицата и заетостта, миграцията.

Прегледът на индикаторите сочи, че въздействието на кризата далеч не е равномерно в различните части на страната. Индустриалните центрове преминават най-вече през моментен шок, от който се възстановяват бързо след отпадането на най-строгите ограничителни мерки и подновяването на международната търговия през лятото и есента на 2020 г. Туристическите общини обаче, и най-вече тези по Южното Черноморие, които зависят най-много от чуждестранни туристи, понасят най-тежкия удар и възстановяването на местните икономики отнема значително по-дълго време. Същевременно София продължава своята икономическа експанзия, движена най-вече от незасегнатия от кризата ръст на ИКТ сектора и строителството.

Представеният преглед на основните икономически показатели на общините в хода на първата година от кризата, причинена от пандемията от Covid-19 дава ясна представа за различния ефект, който тя има върху местните икономики. Можем да очертаем следните процеси:

• В 148 - или над половината общини в България - се отчита увеличение на добавената стойност през 2020 г., въпреки спада общо за националната икономика. Столицата и индустриалните райони продължават да растат и през 2020 г., докато в районите със силно развит туризъм се наблюдават значително забавяне на стопанската активност;

Карта 1: Изменение на добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия на човек от населението между 2019 и 2020 г., %, НСИ

Интерактивна версия: https://265obshtini.bg/map/197

• При инвестициите се наблюдават противоположни тенденции в различните групи общини. Докато столицата и част от индустриалните райони и през 2020 г. разходите за придобиване на ДМА в нефинансовите предприятия продължават положителната си динамика от 2020 г., в голяма част от Северна България и  туристическите общини се наблюдават значителни спадове;
• Въпреки кризата обемът на преките чуждестранни инвестиции с натрупване нараства. Този процес обаче е движен най-вече от притока на чуждестранните капитали в София, както и някои други области центрове като Враца, Перник и Плевен;
• Накъсването на веригите на доставки се отразява само временно на приходите от износ на нефинансовите предприятия в повечето общини. Противоположна динамика има в износа на водещите икономически центрове – докато в София и периферията ѝ износът се свива, Пловдив регистрира ръст, както и някои от общините във Варненска област;
• Тенденциите на пазара на труда са негативни през почти цялата 2020 г. В едва 43 общини има увеличение на общия брой на наетите лица, а в някои част на южното Черноморие работещите намаляват с над ¼. Относителният дял на наетите  в трудоспособното население намалява най-видимо в Банско, Балчик, Годеч и Приморско;

Карта 2: Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение между 2019 и 2020 г., %, НСИ

Интерактивна версия: https://265obshtini.bg/map/203

• Безработицата се увеличава в почти цялата страна – едва 20 общини регистрират спад през 2020 г., но в повечето ръстът се е ограничен до под 2%. През 2021 започва бързо възстановяване на търсенето на работна сила и  в почти всички общини (231 от 265) се наблюдава свиване на безработицата;
• Прекомерната смъртност в хода на пандемията води до значително ускоряване на негативните естествени демографски процеси в цялата страна. Същевременно обаче има обръщане на миграционните тенденции – както връщане на българи от чужбина, така и забавяне на процесите на урбанизация и преместване на население от градските центрове към периферните общини.