Кризата убива консуматорството

Джеймс Мелик, BBC
Дали настоящата глобална криза ще накара хората да променят навиците си за харчене и по този начин с течение на времето ще се възцари по-добър свят?
Имаше твърдения, че консуматорството породи необуздано харчене, което доведе до сегашното икономическо бедствие.
Един от изтъкнатите американски проповедници Джим Уолис, смята, че рецесията предлага възможности за благоприятна промяна. „Важният въпрос е: Как ще ни промени кризата?“ - пита той. Ще има много страдание и мизерия и всичко това ще е напразно, освен ако не промени как мислим, как решаваме нещата, как живеем, как правим бизнес.“
Но дали рецесията променя отношенията ни към харченето, което да продължи отвъд тази глобална рецесия?
Група, наречена The Compact, описва себе си като бягство от консуматорството. Те са съгласни да не купуват нови продукти от какъвто и да е вид, вместо това да заемат, разменят чрез бартер или да купуват използвани стоки. „Става дума за личното право и разбиране за начина, по който използвам своите привилегии“, изтъква основателят Рейчъл Кесел.
„Говорим за личен избор и решенията, които взимаме в своите индивидуални начини на живот действително имат значение“, обяснява тя. Вместо да купи книга, сега тя обикаля магазините, отбелязва си всяко заглавие, което иска, след това отива в библиотеката да го заеме. „Липсва незабавният натиск, импулсът да го вземеш със себе си веднага, онова моментално удовлетворение“, разказва тя.
Мартин Реймънд е основал компания, наречена The Future Laboratory, провеждаща пазарни проучвания за определяне на бъдещи тенденции. Той твърди, че уебсайтът Freecycle е друг пример за това отдалечаване от консуматорството. Вместо просто да изхвърлят вещите, хората публикуват обяви за стоките, които не желаят на този сайт, като ги подаряват, или ги заменят за нещо, което им е нужно. „Ето така започват тенденциите“, посочва г-н Реймънд. „Разводът е бил малко, незначително нещо, когато е започнал, сега е доста популярен – равенството сред жените беше незначително нещо, сега го приемаме като стандарт.“ Уолис е убеден, че настоящият финансов климат предлага възможност за хората да променят навиците си. „Не трябва да изпускаме този шанс“, настоява той.
Хората обикновено не се отказват от пари, както видяхме с боричкането за премии на Уолстрийт, дори когато данъкоплатецът ги изсипваше с лопата през входната врата. Но има някои знаци, че променят своите навици. „Хората сега разбират, че ще трябва да зависят един от друг – служителите решават да вземат ден неплатен отпуск, или дори да приемат намаление на заплатата, за да не загубят техните колеги работата си – това е някакво ново явление“, удивлява се Уолис. Той вярва, че има все по-голямо чувство за общност. „Хората се опитват да разберат, че всички сме заедно в това, не само по идеалистичен, алтруистичен начин, но съвсем практически“, изтъква той. Той също така е загрижен за това как бъдещите поколения ще се грижат за околната среда. „Ние управавляваме крехки ресурси“, предупреждава той. „Това преминаване към зелена икономика е повече от структурно, то е също духовно и това е шансът, който тази криза ни предлага.“
Г-н Реймънд от The Future Laboratory казва, че ключовите тенденции започват да се проявяват. „Хората стават по-умерени в своите разходи, по-склонни да си правят сметката“, счита той. И посочва, че хората са по-готови да оспорват и да разменят чрез бартер, а потребителите ще се върнат и ще спорят и след като са направили покупка.
Има дори група, която нарича себе си „фрийгани“ (от англ. free – „свободен“ и vegan – „човек, който не употребява продукти с животински произход“). Те ядат продукти, които просто са оставени след като другите са приключили с храненето. Има и домакини, които наричат себе си главни изпълнителни директори на домакинствата, които твърдят че управляват къщите си по начин, по който биха управлявали компания – стратегически и с балансирани бюджети. „Нарастващ брой хора са загрижени от излишъка по отношение на необходимото им за живот, наред с въпросите как и защо продуктите трябва да бъдат произвеждани по начина, по който се правят“, отбелязва Реймънд. Цифрите показват, че хората купуват по-малко и също така купуват продукти с определена почтеност по отношение на източника. „Погледнете продажбите на местна продукция в Северна Америка и съживяването на интереса към малките квартални магазинчета, които сега започват да се справят по-добре от супермаркетите“, посочва той. „Хората не просто пазаруват според цената, те също така задават въпроси за произхода на своите храни.“
Желанието за харчене, и то така, че да направи впечатление, изглежда отстъпва за момента. Остава да видим дали тази промяна в нагласата, която в крайна сметка може да осигури по-добър свят за бъдещите поколения, ще е трайна.