Кризите в Испания и Португалия

ИТАР-ТАСС
Испания и Португалия преживяват дълбока икономическа криза. Според правителствата на двете страни основната причина е извънредно големият дефицит по държавния бюджет, заради който се налага да се обръщат за кредити към външните финансови пазари, където всеки път вземат кредити при все по-високи лихви.

Испания, която приключи миналата година с дефицит от 8,5 % от БВП, тази година бе принудена да вземе назаем над 90 милиарда евро, а сумите, които плаща по предишни и текущи кредити, достигат над 45 милиарда евро.
Поради тази причина правителството на Народната партия начело с Мариано Рахой, което дойде на власт в края на 2011 година, обяви курс към намаляване на бюджетния дефицит до 5,3 % тази година и до 3 % през 2012 година. С тази цел правителството прие редица строги мерки за намаляване на държавните разходи, включително плащанията за социални нужди, увеличи подоходния данък, проведе антисоциална реформа на трудовото законодателство, което доведе до силно повишаване на протестните настроения в страната. Опитите на испанското правителство да намали дефицита по държавния бюджет обаче могат да имат успех, само ако същата
задача си поставят и 17-те автономни области на страната, които до голяма степен са виновниците за увеличаването на държавната задлъжнялост на Испания. При неотдавнашно заседание на териториалния съвет към правителството автономните области поеха задължението да намалят разходите с 16 милиарда евро и да понижат дефицита по бюджетите си до 1,5 % от БВП. Според испански икономисти обаче изпълнението на тези задължения ще бъде много трудно.
Вторият проблем на испанската икономика е кризата в банковата система. Испанските банки и спестовни каси са натрупали над 100 милиарда неликвидни активи, най-вече като последица от неудържимото кредитиране на строителния сектор в периода на икономически бум в края на 90-те години и първите години на 21-ви век. Затова те изпитват остър недостиг на ликвидни средства, който се опитват да попълнят чрез заеми от ЕЦБ. За последните пет месеца испанските банки са взели от ЕЦБ кредити за над 260 милиарда евро, които обаче не разрешиха веднага проблемите им и не дадоха възможност да се възстанови кредитирането за испанските компании. Освен това политиката на испанското правителство за консолидиране на финансовите учреждения не винаги води до положителни резултати. Така например, на практика до ръба на фалита достигна четвъртата по големина банка в страната Bankia, която обслужва 10 милиона клиенти и има над 400 000 акционери. Пред опасността от крах на финансовата институция испанското правителство бе принудено да я национализира и сега се готви да инжектира в нея поне 7 милиарда евро. (В крайна сметка Bankia поиска в петък вечер рекордна помощ от 19 милиарда евро - бел. ред.)
При тази ситуация испанският премиер направи опит да привлече към спасяването на испанската банкова система ЕЦБ, която би могла (както вече направи в периода януари-март) да купи част от испанските дългови книжа, което да допринесе за отслабване на напрежението на международните финансови пазари. Мариано Рахой отправи тази молба към европейските лидери при последната неофициална среща в Брюксел, но получи подкрепа само от Франция и Италия.
Третият проблем на испанската икономика е растежът на безработицата, която вече обхваща 5,7 милиона души или рекордните близо 25 % от трудоспособното население. Тази най-висока безработица сред страните от ЕС води до намаляване на вътрешното потребление и налага тежък товар на социалния бюджет, от който се плащат помощите при безработица. Намаляването на държавните разходи, стагнацията при кредитирането на промишлеността, растежът на безработицата доведоха испанската икономика до рецесия, която тази година според прогнозите ще достигне 1,7 % от БВП. На фона на тежкото икономическо положение на страната удивление предизвикаха оптимистичните изявления, направени през последните дни от президентите на най-големите промишлени компании и банки, че сегашното икономическо положение на страната не е толкова трагично, колкото го представят в чужбина, и още през 2013 година Испания ще отчете икономически растеж.
Ситуацията в Португалия, която също се характеризира с дълбока икономическа криза, се различава от испанската с това, че когато преди около година страната се оказа на границата на фалита, бе принудена да поиска от ЕС финансова помощ от 78 милиарда евро. Сега икономическите реформи, провеждани от правителството на Педру Пасуш Коелю преминават под строгия контрол на т. нар. Тройка - ЕС, ЕЦБ и МВФ.
Португалия получи възможност да си поеме дъх на пазара на външно кредитиране, където сега не пласира дългосрочни облигации, но бе принудена да вземе много сурови мерки за намаляване на държавните си разходи, включително понижаване на работната заплата, увеличаване на данъците, повишаване на цените на обществения транспорт и редица други. Всичко това доведе до рецесия, която продължава вече няколко тримесечия и достигна 3 % от БВП. Освен това безработицата нарасна до рекордните за страната 14 %, а покупателните възможности на населението силно намаляха. Сега португалското правителство трябва да реформира държавните компании, т. е. да приватизира повечето от тях, както и да преструктурира банковата система, която също изпитва недостиг на ликвидни средства.
През идните дни представителите на "Тройката" в Лисабон трябва да представят оценка дали провежданите реформи са правилни и да разрешат поредния транш от финансовата помощ в размер на 4 милиарда евро. Най-вероятно "Тройката" ще оцени  положително мерките на португалското правителство, което обаче не може да се каже за гражданите на Португалия, организиращи на практика всеки ден протестни акции. Въпреки сложните процеси в испанската и португалска икономики, нито една от тях не поставя въпроса за възможно излизане от еврозоната. /Превод БТА