КС отмени съдебната реформа

Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни част от промените в Конституцията, гласувани от Народното събрание в края на миналата година, става ясно от решение, публикувано на сайта на институцията.

Делото бе образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. 

Конституционният съд отменя всички разпоредби в основния закон – от чл. 129 до 130в, с които досегашният Висш съдебен съвет (ВСС) се раздели на два отделни съвета – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, което включва състава, мандата им и начина на избор на членовете, кой може да бъде член на двата съвета и функциите им. 

За противоконституционни са обявени и промените относно мандата на главния прокурор и неговите функции - че представлява и ръководи прокуратурата, и по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон. Също така за противоконституционно е обявено ограничението, при кои случаи главният прокурор може да сезира Конституционния съд. 

За противоконституционна е обявена и промяната относно това каква длъжност могат да заемат Главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет след приключването на мандата, както и относно пенсионирането им.

Конституционният съд обяви, че са противоконституционни промените свързани с това, че решенията за избор на членове на органи се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон, както и с това, че ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.

Отпада и изречението, че „Науката, образованието и културата са национални ценности“.

Част от промените са обявени за противоконституционни поради системната свързаност с други промени, които са обявени за противоконституционни, обясняват от Конституционния съд.

Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект, допълват от институцията.

Решението е подписано с особено мнение за някои от разпоредбите от съдиите Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Константин Пенчев.

В решението се посочва, че Конституционният съд не е постигнал изискуемото в Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклони исканията на вносителите. 

Те се отнасят до промяната, че избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание, както и за промените относно служебния кабинет, който по новата процедура не се назначава от държавния глава, а след консултации, като за министър-председател се прави избор измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Също така не е постигнато мнозинство по промяната, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.

Те се отнасят до промените в условията за това кой може да бъде избран за президент, за това, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт и за възможността всеки съд да може да сезира Конституционния съд.

Коментари

Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос, дори объркан в юриспруденцията на Конституционния съд. Те възстановяват предишното положение, смело решение.

Така коментира в интервю пред БНР бившият служебен премиер и юрист проф. Георги Близнашки решението на Конституционния съд конституционните промени.

"Още не съм навлязъл в подробностите. Но като цяло, с оглед на резултатите на решението, може да се каже, че КС се справи неочаквано добре. Шестата поправка беше направена набързо без сериозни дебати. Дори заседанията не бяха открити за широката общественост, а мотивите бяха подложени на критика от Венецианската комисия", каза проф. Близнашки.

Според него е важно, "че се връщаме към нормалното положение и всички тези опити съдебната власт да бъдат поставена под политически контрол са осуетени".

И допълни: 

"Анулирането на текстовете следва една процедурна логика. В крайна сметка НС е превишило своите правомощия и се е захванало с материя, която е от компетенцията на ВНС. Разбирам подхода на конституционните съдии, защото така най-лесно се стига до съгласие". 

За промените в Конституцията, които се отнасят до служебното правителство и до избора на служебен премиер от "онзи списък", проф. Близнашки каза:

"Всички си даваме сметка, че става дума за едно голяма недоразумение и го видяхме как се случва, създава затруднение пред държавата. Въведохме доста комплицирани процедури – домова книга – пълни глупости. Ще трябва сериозен дебат, все пак чл. 99 беше един от най-сполучливите, ювелирни текстове в нашата Конституция. КС не дава яснота от кой момент започва и в кой момент свършва мандатът на НС. Това е правна нетърпимост чрез промените в Конституцията. Надявам се, когато се оценят нещата с оглед на дългосрочните национални интереси, ще се намери по-добро решение". 

От решението на Конституционния съд не е изненадана и проф. д-р Екатерина Михайлова, преподавател по Конституционно право в НБУ.

"Това, което години наред се говори, че България трябва да предприеме действия за съдебна реформа и този път не постигна този ефект", коментира проф. Михайлова.

Според нея голяма част от проблемите с тези изменения на Конституцията "се дължат на прибързаното действие от страна на парламента и нежелание от страна на депутатите да чуят част от съображенията на съсловни организации и експерти".

"За текстовете с регулаторите имах становище, че е противоконституционен и не виждах причина да не се направи промяната. И накрая имаме текст, обявен от КС за противоконституционен", коментира тя бързането на НС при приемането на конституционните промени.

И призна, че съжалява за някои неща, свързани със съдебната реформа, че няма да бъдат реализирани.

"И в близко бъдеще едва ли някой ще дръзне да променя Конституцията, защото не може да събере конституционно мнозинство", прогнозира преподавателят по конституционно право.

За текстовете за избор на служебно правителство, които остават действащи, тя каза:

"Добрата новина тук е, че решението излезе навреме, предстоят ни нови парламентарни избори. Може би след време и на база на опита, който имаме за новия модел, може да се стигне до прецизиране на този списък с посочените за избор на премиер. Доброто е, че се затвърждава парламентарната форма на управление. Критик съм на служебните правителства и смятам, че трябва да се премахне, да остава редовно действащо. Ние сме парламентарна държава и правителството трябва да е избрано от парламента".