КТБ & студена вода за милионерите

Добри Божилов*, komentari.com

Тия дни дадох едно интервю за БГНЕС, което предизвика появата на реплика. Не бих си правил труда да и отговарям, поради простата причина, че основните си аргументи вече съм ги изразил в предното интервю. Но в репликата се съдържа и някакъв вид лична атака с теза, че съм некомпетентен и съм някакъкъв празнодумен „политически анализатор“, който търси разни народни „изедници“, за да популира на техен гръб. След подобна нападка съм длъжен да отговоря, и този път ще го направя изцяло в плоскостта на икономиката, за да се разбере кой разбира от нея и кой не. Правя го и за да защитя честта на хиляди икономисти, един от които съм. Аз съм именно икономист, магистър по икономика, а в момента дори правя докторантура – отново по икономика. Та ето - пълен разгром на несъстоятелните тези в репликата, в които демонстрирайки некомпетентност, се говори за компетентност.

КТБ не може да се спаси по една много проста причина – има натрупани ОГРОМНИ ЗАГУБИ в нея, които правят невъзможно спасяването и на разумна цена. При това не говоря за различните пропагандни изхвърляния на БНБ или на Прокуратурата, нито говоря за изнасяне на пари в чували, нито някоя от всевъзможните други глупости. КТБ има огромни загуби, и това се вижда дори на база на косвените публични данни, които съществуват.
На първо място, тази банка изля няколко стотин милиона в национална частна телевизия. Създаването на подобен продукт е изключително скъпо, а рекламният пазар е напълно неспособен да го изплати. Факт е, че в последните години дори двете водещи национални медии изпитват трудности, сменяха си собственика и пр. А тези телевизии държат „лъвския пай“ от рекламата. За телевизията на КТБ не остава почти нищо. В същото време там се засмукаха най-скъпите журналисти, направиха се най-бомбастичните предавания. Т.е. с много пари се направи телевизия, която обаче не може да върне тези пари. Т.е. бройте няколко стотин милиона неспасяаеми.
Също КТБ финансира покупката на доста закъсалия национален телеком Виваком. Подобно предприятие струва скъпо, на голяма загуба е, и ще трябват години, за да излезе на печалба, и тепърва да изплаща инвестициите. Т.е. бройте и тук няколко стотин милиона изчезнали.
КТБ финансира фараонската идея да се създаде монопол над цифровото разпространение на телевизии. Оказа се обаче, че няма клиенти. Дори бТВ си свали част от програмите. БНТ пък не си плаща, защото знае, че няма как да я спрат. Вместо това налива пари в приятелски продуценти за съмнителни сериали. Така цифровият монопол се оказа една голяма загуба, и дори започнаха напъни държавата да го национализирала (т.е. да покрие загубите).
КТБ участва в политическата сделка за „Булгартабак“. Т.е. в купуването на едно предприятие, чиято цел е да изкупува тютюна на избирателите на ДПС. Бройте и тук няколко стотин милиона минус.
Забележете, че до момента не съм споменал нито една „далавера“. Говоря само за инвестициите, които могат да се нарекат „глупави“. Тези казуси са видими публично и будят съмнение от доста години. Още преди време съм писал статия, че КТБ твърде бързо „дебелее“, обединява много различни бизнеси, без да има експертизата да управлява всеки един от тях. Получава се чудовищен конгломерат, който трудно се управлява, и често подобни субекти просто рухват.
Ако към всичко това добавим политическия проект на КТБ, който струва още поне няколко десетки милиона минимум, както и многобройните вътрешни кредити (към фирми на Василев, Пеевски и пр.) и общо ще се получат МИЛИАРДИ, които липсват. Никой не може да каже колко са, но със сигурност става дума за МИЛИАРДИ.
Чисто счетоводно, всяка банка може да се изкара добре. Ако аз дължа на някой 1 милион, не му го върна, т.е. парите ги брой изчезнали, но той чисто формално ми „разсрочи“ кредита, то той вече не е на 1 милион минус. Води се, че има „актив“ – моят дълг към него. Когато става дума за вътрешни кредити, където един и същи човек отпуска кредита и го получава, подобни схеми са много лесни. Разсрочвания и преоформяния могат да се правят неограничено. Това обаче не значи, че реални пари съществуват, или има начин да се върнат.
При наличие на голяма „дупка“ в баланса на една банка, тя може де се покрие от акционерите. Но възможно ли е това в случая? Може ли Цветан Василев да извади повече пари, отколкото под различни форми е изконсумирал от банката? Дори да може, изгодно ли му е да го прави? Защо да налива пари, като може да си ги запази за себе си?
В случай, че банката като цяло е с положителен баланс, спасяването и може да дойде от трета страна. Например ние с вас заедно виждаме, че за спасяването на банката трябват 1 милиард лева. Но след това ще получим контрол върху 8 милиарда спестявания и 200 милиона печалба на година. Т.е. в средно срочен план ще излезем на печалба. Тогава тези трети лица се намесваме, купуваме банката, изправяме я на крака и ПРАВИМ ПЕЧАЛБА ОТ ТОВА. Подобни операции непрекъснато се случват на запад. Но за целта трябва банката наистина да е читава. Ако е пълна катастрофа, никой няма да го направи, просто защото няма как да „избие“ парите. Ако трябва да вложим 3 милиарда и после да ги избиваме евентуално по 50 милиона на година, то не си струва. По-добре да направим нова банка! Естествено съвсем пък абсурдно е да се въвлечем, ако се очаква накрая да сме и на загуба.
Липсата на частен инвеститор, който да спаси 4-та по големина банка, която осигурява достъп до много пазари и влияние в много бизнеси, просто доказва че сметката би била много солена.
И разбира се, когато няма частен интерес, а висят едни загуби, се ражда идеята държавата да спаси положението. Това и на запад го приложиха много добре с национализацията на загубите, след като години наред печалбите бяха съвсем частни. Само че това е абсурдно и безумно поведение, за каквото съответните политици трябва да идат в затвора. Не може с държавни пари да покриваш частни загуби. Това си е кражба.
Пропагандата „колко ще загуби икономиката, ако някой фалира“ е в основата на това да се откраднат държавните пари. Започват едни страшни приказки, апокалипсис идва, плаши се народът, и накрая политиците, за да спасят положението, плащат. Всъщност плащат, за да спасят тия дето са им платили кампаниите и са им напълнили офшорните сметки с рушвети.
Фалитът не е катастрофа. Фалит не значи „паднала атомна бомба“. Фалитът значи, че едни активи се губят от глупавия инвеститор и отиват у умния. Едно предприятие, което загуби пари в КТБ няма да изчезне. Няма да уволнят хората, стига да има работа и пазари. Това, което ще стане е, че ще смени собственика си, защото поради липсата на парите ще фалира, и ще бъде продадено. Изцяло или частично е без определящо значение при голям брой предприятия. Въпросното предприятие вече ще има по-разумен собственик и управител, който няма да си държи парите в съмнителни банки. Работа на мениджмънта е именно това – да управлява добре. То затова е добре мениджърите да са образовани. Затова се учи по 5 години в университет и се полагат по 50 изпита. Затова се работи 10-15 години, преди да станеш директор. За да знаеш за какво иде реч. Ако си калпав мениджър, ще търпиш загуби. И никой не е длъжен да те спасява! Тезата „твърде голям, за да фалира“ е престъпна теза, и един ден някой ще влезе в затвора за нея. Ще паднат от власт тия дето го направиха на запад, ще се види цялото им безобразие, и ще влязат в затвора. Нали помним как влезе в затвора губернаторът на Илинойс. Само за един разговор, че мислел да продаде сенаторско място. Не го е продал, само мислел. Отиде в затвора. Ще идат и тия дето на запад спасиха милионерите в собствените си банки.
Какво става като фалира една банка?
Става това, дето десетилетия е мислено и затова е в закона. Първо банката спира работа. Започва само да събира кредитите си, без да отпуска нови и без да плаща нищо на никого. Т.е. започва да акумулира възможните пари. Прави се опит да се оздрави. Именно затова го има този 3-6 месечен период. Българският закон в това отношение превъзхожда западните закони. Ако се започне на 20-я ден изплащане на депозити, това би направило невъзможно спасението на банката. Нужен е по-дълъг срок, в който банката е „замразена“. Това е добро решение. След като мине този срок, или ако по-рано се установи неспасяемост, се минава към несъстоятелност. БНБ внася искане за това в съда. 20 дни по-късно хората с малки депозити си ги получават. Гаранционният фонд влиза като първи по ред кредитор и започва да си търси парите от банката. От ликвидацията на активите и, първо се покриват тези пари. Фондът се попълва. След това се покриват по определен ред останалите задължения, като на водещо място отново са данъците и другите задължения към държавата. След като се изплати това, започва изплащането на депозитите над 196 хиляди лева. Ако и за това стигне, останалото се връща на акционерите.
Разбира се, ако банката е в състояние да стигне за всички, тя няма да фалира. Ще се намери нов купувач много бързо. Ако обаче не е в състояние да се спаси, просто фалира. И тия на задните места в списъка изгарят. Или „пият студена вода“ както казах в предното интервю.
Ако държавата се намеси, тя ще спаси именно тези „последни в списъка“. Просто защото за първите в списъка са наличните качествени активи. Никоя банка няма 100% некачествени активи. Смисълът на поредността на кредиторите е да се защити държавният интерес и този на Фонда за гарантиране. Ако държавата се намеси като универсален спасител, тя просто ще покрие за своя сметка и реализираната загуба. И няма да си върне парите. Няма да успее после да продаде банката с печалба. Всичко това са празни приказки. Ако имаше потенциал за печалба, частните акули отдавна да са дошли, за да погълнат лесната плячка. Но явно няма.
Милионерите в КТБ наистина ще „пият студена вода“. Не мога да си представя политик, който ще прокара около 2 милиарда лева само за спасението на депозитите над 196 хиляди лева. Това не само би било политическо самоубийство. Това може да доведе до линч на съответния политик. А и да не забравяме, че и политиците са хора, и не са всички някакви зверове, дето само гледат да крадат. За да мине подобен закон трябва десетки депутати да гласуват за него, дори ако се приложи всяка възможна схема с кворума. Как ще убедиш десетки хора да откраднат 2 милиарда от народа и да ги дадат за спасяването на Вежди Рашидов и на кръга „Котараците“? Кой ще го направи?
Нали направиха такъв опит. Внесоха законопроект, та да мине набързо през предния парламент. Никой не поиска да го гласува. БСП отказа и започна процедурен саботаж. ГЕРБ и ДПС можеха да го прокарат. Но и ГЕРБ се отдръпна. Единствено ДПС, и по-точно, не ДПС, а Йордан Цонев, твърдеше че трябва да се гласува. Но нищо не стана. Няма да стане и в следващия парламент. 2 милиарда точно за милионери да се дадат, и то точно сега, е пълен абсурд.
Трябва да се живее в обективната реалност, и е добре като се прави залог срещу компетентност, поне да имаш съответното покритие. Или поне ползваните „експерти“ да са такива.

*магистър по икономика, 15 години опит в реалния бизнес.