Кулинарен туризъм - значение и развитие

Все повече нараства интересът към кулинарните ваканции в световен мащаб, като форма за предлагане на нови изживявания. Кулинарният туризъм е сравнително ново явление за България, но с генериран огромен интерес и потенциал за развитие. Евро-Ток България* разработи предложение за стратегия за развитие на Кулинарния туризма, на базата на Националната програма за устойчиво развитие на туризма в България 2008 – 2013 г., като стратегически документ, определящ най-съществените принципи и приоритети за развитието на туризма у нас и в частност на различните му разновидности. То следва визията, целите, задачите и мерките, чиято реализация ще доведе до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности. Предложението за стратегия за развитие на Кулинарния туризъм в България представлява основа за координирани съвместни действия на всички заинтересовани от туризма страни за усвояване на кулинарния потенциал на страната, като ключов фактор в развитието на отрасъла, изтъква Евро-Ток България. Предложението почива на основата на дългогодишни наблюдения от страна на най-добрите български професионални кулинари от Евро-Ток България. В неговото разработване участие вземат и експерти в областта на туризма, както и дългогодишни издатели на специализирана кулинарна литература. В разработването му под внимание са взети и мненията на изследователи, читалищни сътрудници, ресторантьори, хотелиери и местни власти. Базира се на опита в областта на Кулинарния туризъм на 18 европейски страни, членки на ЕС и на Евро-Ток Интернационал - сдружение на кулинари, официален консултант на Европейска комисия и Европейски парламент при приемането на политики и закони в областта на храните, земеделието, етикетирането, аквакултурите, напитките и кулинарията в по-широк смисъл. Спазва основните препоръки и стратегическа рамка, предписани от “Комитета по храните”, учреден преди 11 години в Брюксел по идея на Евро-Ток Интернационал. Комитетът се състои от работни групи, чиято основна цел е да следят развитието на политиките, законите и дебатите в областта на кулинарията на местно и европейско ниво. В Комитета по храните участват следните страни: Ирландия, Франция, Испания, Германия, Люксембург, България и Белгия. България има свой постоянен представител, който информира европейските структури за развитието на кулинарията в страната ни. Друга основна цел на Комитета е Защитата и Промотирането на качествени хранителни продукти и запазване на кулинарните традиции в Европа, базирани на регионален принцип – качествени и свежи продукти, съобразени с всеки един от сезоните. Тъй като гастрономията е един от най-хубавите примери за културното разнообразие на ЕС със силния си национален и регионален идентификационен характер, Евро-Ток лансира идеята за създаването на Регистър на Европейското Кулинарно Наследство.
Значение на добрата храна за развитието на туризма в България
В началото на 21-ви век туризмът е водеща индустрия в много страни и се налага като най-бързо разрастващ се икономически сектор по отношение на валутни приходи и разкриване на нови работни места. Международният туризъм е най-големият източник на приходи от износ и същевременно най-важният фактор в платежните баланси на значителна част от националните икономики в света. Той стимулира инвестициите в инфраструктурата, създава приятелски междукултурни връзки и като цяло допринася за подобряване на условията на живот на местното население.

Нарастващото значение на туристическата дейност за човечеството и разпространението й във всички кътчета на нашата планета пораждат редица предизвикателства пред съвременното общество. Най-важното сред тях е постигането на устойчиво развитие на туризма на местно, регионално, национално и международно равнище. Целта е да се осигури туристическа практика, която задоволява интересите и повишава благосъстоянието на местното население, като същевременно съхранява природните и социално- културните ресурси на местната среда за бъдещите поколения.
Все повече учени от различни области обръщат внимание на храната. Тематиката на сетивата присъства в научни разработки, които на пръв поглед изглеждат твърде предизвикателни. Най-големите мислители в света фокусират вниманието си върху чувството за вкус, чувството за отношения, за обоняние, за аромати, за етика, загубените усещания, чувството за отговорността... Как възприемаме света? Възможно ли е сетивата да се култивират? Каква е връзката им с културата, социално-икономическата обстановка и цялостния начин на живот.
В международен мащаб се провеждат все повече форуми, конференции, семинари и дебати, посветени на анализа на съвременната кулинария, чувството за усещане на кулинарната креативност, начина на производство и консумирането.
Jaume Estruch, директор на Rubes Editorial и Президент на Сдружението на Сетивните Науки напомня, че, човешкия мозък има нужда от комплексни импулси и стимули, за да се развие. Това принуждава специалистите в кулинарията да обърнат внимание колко е важно да са креативни. Това „задължение” покрива също „задължението” да предлагат кулинарни усещания за всички сетива извън общо приетото, за да се динамизира мозъка и събуди активността му. Jaume Estruch подчертава, че не е по-малко важно за кулинарията отколкото за автомобилната индустрия да създават нови образи, естетични форми и в последствие нови емоции.
Чрез вкуса на автентичните продукти напоени с почвата и духа на точно определено географско място, всички изпитват едно ново удоволствие – да преоткрият корените си. Тази тенденция в последни времена има голям принос за възраждането на културното наследство на селските зони и така регионалните и национални кулинарни ресурси придобиват по-голяма стойност.
Практиката в България
През последните 20 години не се обръща подобаващо внимание на храната, като изключително съществен фактор в развитието на модерните туристически продукти и предлаганите маркетингови миксове. Ниско бюджетните менюта са основната отправна точка при формиране на услугата. Използването на продукти с неизяснено качество и ниска цена е практика, която придоби все по-големи мащаби. Някои български хотели и ресторанти стоят добре на пазара, други имат различни затруднения, трети просто боксуват. Кои са добрите туристически и кулинарни практики, от които всички могат да взаимстват, това е въпрос, който експертите от всички нива си задават. От изключително значение е хотелите и ресторантите да имат дългосрочни, стратегически цели по отношение на храната, която предлагат, още по-важно е обаче какво правят собствениците и мениджърите, как мотивират своите служители, могат ли да ги направят съпричастни към идеята за предлагане на качествен кулинарен продукт.
Голяма част от мениджърите на българските хотели и ресторанти работят усилено върху имиджа на своите заведения, но в посока навън - към клиенти, контрагенти, партньори, не и навътре - към персонала. А имиджът на заведението пред външния свят е толкова важен, колкото и пред собствените работници и служители и в частност кулинари.
Инвестирането в човешкият капитал е определящо
И ако в САЩ обучението на един готвач отнема много години и поне $100 хил. инвестиция, а в Европа около 30 – 40 хил. евро, то в България Шеф-готвач може да стане и току-що завършил ученик. Храненето е не просто възможност за задоволяване на базова потребност, а силно емоционално и психологическо преживяване, както и отношение към клиентите. Здравословното и балансирано хранене е форма, предпочитана от все повече потребители от различните пазарни сегменти. Ето защо от изключителна важност е производителите, преработвателите и туристическия сектор да наблюдават тенденциите във вкусовете на потребителя, за да са в крак с потребителското търсене. Това очевидно налага необходимостта от сериозни и реално изпълними действия за приоритетно развитие на храненето, като един от водещите елементи в туризма.

* Евро-Ток България е неправителствена организация, обявена в обществена полза, в която на доброволен принцип членуват едни от най-добрите кулинари на България. Като първата страна членка от Източна Европа, вече пет години Евро-Ток България работи усилено за създаване на положителен имидж на българската кулинария, както в страната, така и в цял свят. Част от нейните приоритети са повишаване на културата на хранене у българина; Издирване и съхранение на автентичното кулинарно наследство; Повишаване имиджа на българската кулинария и в частност на кулинарите и популяризиране на България, като привлекателна туристическа дестинация, чрез развитие на Кулинарен туризъм.