Кулинария: Люто срадко, храната на маджирите

Сладкото с люти чушки, един от победителите в конкурса „Съхрани родния вкус“, който Лидл България проведе в края на 2017 г., вече е част от продуктовата линия „Родна стряха“ и е на пазара. Сладкото е произведено по семейната рецепта на Диляна Георгиева от Бургас и след пушената кълбъсъ е вторият продукт по потребителска рецепта, който става част от постоянния асортимент на веригата у нас. Сладкото с люти чушки е произведено изцяло от български чушки от реколта 2018 г. и основното предизвикателство в процеса на производство бе да се постигне автентичния вкус на авторската рецепта, който да е постоянен и еднакъв във всяка партида. Новото сладко предлага балансирана комбинация от вкусове, която се съчетава отлично с пушени колбаси, печено месо, зрели и свежи сирена или просто с препечени филийки. „Тайната е в марината, в която се слагат лютите чушки“, споделя авторката. Тя е наследила рецептата от своята баба, запомнена като специална съставка на редица домашни изкушения от нейното детство.

Жителите на пловдивското село Куртово Конаре три дни гощаваха на площада гостите си с лютеница, доматена супа и сладко от люти чушки. Това е част от програмата на станалия вече традиция Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти. Акцент на един от дните бе известната куртовска лютеница, която местни майсторки, някои от които вече с титлата "Царица на лютеницата", заедно с доброволци, приготвиха в центъра на селото. В демонстрациите бяха включени и доматената супа, кьопоолуто и други гозби, основните продукти за които са куртовските чушки и домати. Гостите опитваха ястията с ръчно месен селски хляб.

Специално жури дегустира ситносмляната лютеница, с която куртовки участват в конкурса "Царица на лютеницата". Акцент в програмата на фестивала бе дискусията "Културното наследство на маджирите в Куртово Конаре", като на специални шатри бяха показани техни храни, занаяти, а с фото-изложба и част от историята им преди и след заселването в селото. В края на 19 век в Куртово Конаре са се заселили 15 семейства от ивайловградското село Гьокчебунар /днес обезлюденото и призрачно село Сив кладенец/, които местните наричат "маджири". Те остават трайна следа в развитието на селото, в това число и в кухнята на местните.