Кулинарна спирка: Езерата на Италия

Йорданка Райкова, Меню
Много места по света са били обявявани за рая на Земята. И понеже точното местоположение на земния рай не е установено, Лаго ди Комо и Лаго Маджоре съвсем заслужено могат да бъдат сред първите претенденти. Малките курорти по бреговете на двете планински езера в областта Ломбардия, Италия, са своеобразни оазиси на спокойствието, магическа комбинация от буйна средиземноморска зеленина и заснежени алпийски върхове. В миналото тук са отпочивали благородници и богати предприемачи от района, оставили в наследство привлекателни вили и луксозни хотели в стил барок и арт нуво. Запленени от приказния чар на езерата, куп световни знаменитости, сред които Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Ричард Брансън, Брад Пит, са купували къщи със спиращи дъха гледки. Постепенно Лаго ди Комо и Лаго Маджоре са се развили в достъпни и популярни дестинации за любителите на планинската красота, запазения аристократичен блясък и ненадминатата италианска кухня.

Първата набелязана кулинарна спирка е град Комо, прославен през Средновековието като столица на коприната. Тук веднага се налага едно отклонение от обичайните пътеки и препоръките на гидовете заради обикновената домашна храна в L’Antica Trattoria, разположена встрани от оживения и шумен център. Възрастна дама в старомодна ресторантска униформа настанява гостите на малки дървени маси. Менюто включва основни италиански рецепти, така че дори чужденецът не би се затруднил с избора. За начало пробвам брезаола (вид италианска телешка пастърма) и отпивам глътка ароматно червено сухо пенливо вино Lambrusco Mantovano. Сервитьорът поднася два вида хляб – пълнозърнеста питка и чабата с маслини, три селекции зехтин екстра върджин – Podere Lucano с вкус на лимон, Frantoio di Santa Tea от Флоренция, Venturino от Ривиера Лигурия, заедно с едра черна вулканична сол и морска сол с черен трюфел. Брезаолата пристига разстлана на фини парчета и покрита със свежа хрупкава рукола, рикота и орехи. Лимоновият зехтин е най-подходящ за овкусяването на предястието. Още от първата хапка ми става ясно, че траторията е добра находка, запазила същността на италианската кухня – умело и просто съчетани пресни и качествени подукти.

Когато не е сезонът на зимните трюфели и на наситения им землист вкус, на талиолините с летен трюфел (tartufo estivo) не може да се устои. Ароматът на настъргания горски деликатес напомня на лешник и за сигурност и разкош е подсилен със зехтин с есенция от черен трюфел. Пиршеството в L’Antica Trattoria завършвам със сладкото предложение на готвача – пана кота с мента. Обикновено след основните блюда в Италия се пие кафе и, или дижестивна напитка като грапа (вид италианска ракия), десертно вино към dolci (десерти), самбука (анасонов ликьор) или билкови ликьори аmaro – Fernet Branca, Cynar, Ramazzotti. Към сметката тук поднасят любимия ми сицилиански дижестив Averna с натурални екстракти от билки и корени с подобряващо храносмилането действие, налят в дълга тънка чаша с дебело дъно, върху две бучки лед и парче пресен, ароматен лимон – ликьор с идеален баланс между горчивина и сладост.

По крайбрежието на двете езера Лаго ди Комо и Лаго Маджоре може да отседнете в малки романтични семейни хотели, чиито ресторанти често се оказват изключителни находки с вкусна кухня. Разбира се, кулинарните пътеводители биха ви улеснили в намирането им. Ristorante Hotel La Sacca е разположен на Лаго Маджоре, на около два километра от кокетното градче Стреза, благословено с уникален микроклимат, позволяващ отглеждането на палмови дървета в подножието на заснежените Алпи. La Sacca има приятна градина с впечатляваща гледка към залива Боромео, но това не са единствените му предимства. Изобретателният шеф-готвач интерпретира с усет и познания различни италиански рецепти, постигайки автентични вкусове с модерни кулинарни техники. Дегустационното меню звучи повече от обещаващо и за цената от петдесет евро включва кана c регионално вино. Съседите по маса на терасата на La Sacca са няколко елегантни възрастни двойки, чиито изящни маниери и дискретни, едва доловими гласове, ме карат да се чувствам като на дворцов прием. Вечерята ми започва с тартар от свинско месо с домашно мариновани каперси, в лека салса от дижонска горчица с цели синапени семена и летен трюфел. Консистенцията е нежна и крехка, деликатно овкусена и приятно охладена. Отказвам да прочета какво следва, за да запазя елемента на изненада. Познати ухания погъделичкват носа ми и когато отварям очи, виждам изваяни в усмивка тортелини с горгонзола, залети със сметанов сос и гарнирани с хрупкави, пържени листа салвия и мариновани в кирш череши. В мислите ми се извинявам на диригента в кухнята и прекрасно подбрания оркестър от качествени и пресни продукти, че не успявам да изпразня чиниите с предястието и пастата, но преди десерта ме очакват още две степени. Посрещам с възторг порцията филе от прясна езерна риба в доматен сос с диви билки, пушена аншоа, зелени маслини, осолени от шеф-готвача, и стрък див лук. Бавно се наслаждавам на сочно парче от рибния специалитет и завъртам вилицата с лявата ръка, за да нарисувам въображаем израз на висока оценка пред доволното лице на сервитьора. Четвъртият сюрприз са печени пъдпъдъци в ягодов мед, залети с горчичен сос с кафе.

Тази вечер съм решила да дам пълна свобода на менюто и да се доверя на опитния сомелиер, който ми препоръчва да опитам към сладката част класическото десертно вино vin santo с характерен кехлибарен цвят. Летният шедьовър на La Saсca е cassatina - ръчно приготвен сладолед от шамфъстък с желирани плодове и портокалови корички. Освежаващ финал на един горещ кулинарен италиански спектакъл.

На следващата сутрин човек спокойно може да се лиши от закуската, но ако денят е слънчев, не трябва да пропуска обиколка с лодка на Боромейските острови. Приказно красивият Isola dei Pescatori (остров на рибарите) е един от най-добрите избори за обедна спирка. Сякаш недокоснат от времето, дом на малко селце с древна история, малкият остров привлича като магнит посетители от цял свят. Не случайно няколкото ресторанти и гостилници, разположени на брега, с изглед към различните посоки на езерото, са вечно пълни с шумни, весели гости. За да избягате от тълпата, отправете се към североизточната страна и ще усетите спокойствието и идилията, които внася в душата това място. Albergo Ristorante Belvedere е избран наскоро от читателите на Tripadvisor за един от десетте най-романтичните хотели в Европа. Осемте стаи на уютния хотел-ресторант предлагат комфортно настаняване, а менюто има богат избор на прясна езерна риба, сирене, произведено в долината Осола, отлични регионални вина, дори оризът, с който се приготвя ризото, е от местните производители.

Преминавам през градината, за да избера маса, и понеже винаги ми е любопитно да погледна какво предлага барът, напушва ме смях при вида на машината за наливно газирано вино, чиито кранчета приличат съвсем на тези за бира. Надписите простичко гласят: bianco frizzante (бяло пенливо) и rosso frizzante (червено пенливо). Макар да подхождам с недоверие към продукта, поръчвам малка каничка с бяло пенливо вино, което се оказва съвсем прилично трапезно вино, сухо, леко, с фина газировка и едва загатнат плодов вкус. Избирам го към селекция сирена от Guffanti, от областта Ломбардия, известни с неповторимите си вкусове и спечелили през годините множество отличия на международни конкурси. Gorgonzola DOP Piccante е узрявало за двоен период (около двеста дни) и видът му прилича на парче отсечен син мраморен блок. Има интензивен аромат на манатарки и напомня на испанското сирене cabrales от планински район в северната част на страната. Бледожълт, сметанов, безсолен и леко горчив е следващият млечен продукт – Panerone. Оригинално е, защото не буди никаква асоциация, но искрица между нас не преминава. Най-странното име на сирене, което някога съм чувала, е Strachitunt. Оказва се и едно от най-редките, творение на малък италиански алпийски производител. Дупките в текстурата му са ръчно провокирани, с използването на специални шишове със синята плесен, която се развива в каналите на питата по подобие на занаятчийския Рокфор. С това неповторимо комплексно произведение на кулинарното изкуство всеки ще запечата в сладки спомени автентичните вкусове от полите на италианските Алпи.

Снимка: Йорданка Райкова