Кулинарните празници на България

Сп. Меню

Кулинарната традиция е важна част от местното културно наследство, която  обединява и  създава емоциална връзка между хората в малките общности. Нейното съхраняване и опозавене сплотява семействата, родовете и общностите и е съществена част от нематериалното културно наследство на българите в страната, казва Емилия Лисичкова, председател на Платформа Агора, в която членуват четири неправителствени организации – читалищни сдружения: Асоциация Съвременни читалища, Плевенски обществен фонд Читалища, Сдружение Обединени читалища и Читалищна асоциация за развитие - Юг. Платформа Агора е основана през 2009, а членовете й споделят разбирането, че читалищата в България имат своя важна роля в обществените процеси в страната.

Според Емилия кулинарните фестивали са явление в последните 10 години. През 2009 бе първото издание на Фестивала на чушката, домата и традиционните храни и поминък в с. Куртово Конаре и от тогава този фестивал се превърна в институция. Невероятния му успех през годините вдъхнови много читалища да обърнат поглед към местната кулинарна традиция, като изключителен елемент на световното културното наследство, казва тя.

Сред кулинарните фестивали, които Платформа АГОРА е подкрепяла през годините са: Банатските вкусотии – традициите на моето село, село Асеново, Никопол; Кулинарното наследство на Тракия в Ивайловград; Фестивал на кешкека и народните умения в село Радилово, Пещера; Шарено котле – кулинарната традиция на етносите в квартал Меден рудник, Бургас; Фестивал на занаятите По малкотърновски - от извора на Странджа, Малко Търново; Вино и грозде, село Брестовица; Традицията среща бъдещето в село Ясен, Плевен; На Хармана в община Харманли и други. Много от тези фестивали са били и активни участници в различни издания на конкурс АГОРА, който ежегодно отличава активните, иновативно мислещи и общностно ангажирани читалища, търсещи нови възможности и перспективи за развитие на своите общности. Конкурсът се провежда от 2009 досега по инициатива на Агора, а от 2011 насам изданията му се реализират с подкрепа от Министерството на културата на Република България.

Кулинарни фестивали, участници в конкурса на Агора, инициирани и подкрепени от местните общности, са Фестивалът на дрипавата баница в село Върбица, Горна Оряховица; Празникът на рибената чорба в село Тюленово; Седмицата на динения маджун, село Смилец, Силистра и денят на традиционните занаяти Ден година храни в село Паскалевец. Фестивалът на дрипавата баница, чието първо издание стана победител в категория Перспективи за развитие и през тази година даде възможност на любители кулинари от цяла България да представят своето майсторство в подготовката на изобилие от сладки, солени, пълнозърнести, лучени, тиквени и други видове баници.

Запазването и популяризирането на кулинарната традиция е доказателство, че българските читалища продължават да имат своята важна роля за развитието на българското общество. Уникалното в българското читалище е неговият средищен характер. Читалището е в центъра на общността и това му дава шанс да бъде различно, иновативно и търсещо, независимо че е на повече от 160 години, казва Емилия Лисичкова.Нашето разбиране е, че българското читалище е не просто местната културна точка, хранилището на традицията и общностната памет, а и информационен канал към света и националните и европейски културни достижения.

Конкурсът на Агора търси читалищни инициативи, които демонстрират различни механизми и форми на участие на местните хора в решаване на общностни проблеми, подкрепа за каузи, социални иновации, благотворителност, доброволчество, партньорство, в които ролята на читалището е център за развитие на общността. Конкурсът излъчва финалисти в 5 категории: Общност в развитие, Солидарност и хуманност, Изкуство и култура за развитие, Перспективи за израстване, Най-продуктивно партньорство. От тях с вота на аудиторията се избират побелителите за годината.

С всяка година конкурсът привлича все по-голям интерес сред читалищата. Общият брой на подадени инициативи в изданията досега надхвърля 400 – това са над 400 извършени добри дела в общността, в сърцето на всяка от които стои по едно читалище, казва Емилия Лисичкова.