Културният сектор и пандемията

Със затихването на пандемията от ковид-19 наблюдавахме сравнително бързото възстановяване на икономическата активност. За съжаление това не се случва в сектора на културата. Данни на НСИ показват, че културният живот в България все още не успява да достигне интензивността си от 2019-та година – последната преди пандемията – поне по отношение на посещаемост и брой събития. Участието в културни събития е слабо, същевременно силно зависимо от образованието и местоживеенето на населението.

Посещенията в музеите,  кината и театрите отбелязват ръст за втора поредна година с между 37% и 93%, но никоя категория културни институции не успява да достигне посещаемостта от 2019 година. И докато спадът в посещенията на кината започва още след 2017 г., то за театрите и музеите ковид-19 се оказва истинско бедствие. През 2022 г. театрите реализират с 0,7 млн. броя по-малко посещения, а музеите – с над 1,3 млн. по-малко в сравнение с 2019 година. А и да не забравяме, че броят посещения е в пряка зависимост с приходите на културните институции и намаляването им ги поставя във все по-голяма зависимост от държавата.

 

 

 

 

Едно от последните изследвания на НСИ хвърля повече светлина върху характеристиките на посетителите на културни събития. Данните от проведеното изследване на националната статистика показват, че 40,3% от населението на страната на възраст от 25 до 64 години не е участвало в нито едно културно събитие (посещение на представление на живо, кино или културна забележителност) през последните 12 месеца. Посетилите поне веднъж представления на живо (пиеса, концерт, опера, балет) са 38,8% от цялото население, посетилите киносалони са 38,7%, a посетилите културни забележителности (музеи, художествени галерии, археологически разкопки) – 38,6%.

Посещенията на културни събития показват силна връзка с образователния статус на лицата. Около една трета от хората със средно образование във възрастовата група 25-64 години е посетило кино, представление на живо или музей през последните 12 месеца. Участието на хора с основно и по-ниско образование в културния живот е над десет пъти по-слабо от тези с висше образование и тази разлика трудно може да се обясни единствено с по-ниските доходи на тази категория лица. Изследване на Маркет Линкс[1] по-рано през годината показва, че освен високата цена, другата съществена причина да не се посещават културни събития е „липсата на свободно време“. Но нито доходите, нито свободното време на лицата с по-ниско образование са десет пъти по-ограничени от тези на лицата с висше образование.

 

Посещенията на културни събития имат връзка и с населеното място на респондентите, като живеещите в селата посещават два пъти по-рядко културни събития, а разликата е най-голяма при посещенията на представления на живо. Тези данни демонстрират по-ограничения достъп до култура в по-малките населени места в България в сравнение с по-големите градове и вероятно по-високите разходи, които жител на село би трябвало да направи, ако реши да посети културно събитие далече от дома си в големия град.  

 

 

Данните следва да насочат държавната политика в областта на културата към подобряването на достъпа до култура, а не към търсене на постоянно извинение с ограничения бюджетен ресурс. Проблемът с ограничения достъп до културни събития е обсъждан нееднократно (например тук), но много често той не е приоритетен за държавата и остава в плен на бюджетната процедура, когато винаги нещо друго е по-важно. Чаканата отдавна стратегия за развитие на културата все още е имагинерна, наличният проект на страница на министерството на културата – пълен с 11 категории приоритети и подприоритети към тях, а очакваните резултати от намесата на държавата при финансирането на културни институции и събития (с малки изключения) не са оценявани от гледна точка на това постигат ли ефект върху участие, достъп и качество.