Културният туризъм настига морския

Тази година за първи път ще разберем какво означава културен туризъм, защото очакваме съотношението между морския и културния да стане 50 на 50. Досега летният-морски-рекреативен туризъм заемаше 85% от целия сектор. Това коментира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма пред  Bloomberg TV Bulgaria.

Над 75% от българите посещават църква или религиозни храмове по време на пътуванията за празниците. По време на такива празници като Великден интересът на българите, които пътуват по свети места, нараства в пъти, обяви заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, цитирана от "Фокус". Тя добави, че има изявен интерес към религиозния туризъм от страна на руските туристи и поклоннически групи. Годишно около 300 милиона туристи в световен план пътуват за религиозен туризъм. „В България факторите за развитие на религиозен туризъм се определят от това, че имаме над 160 православни манастира с уникална архитектура, голяма част от религиозните храмове имат висока културна и художествена стойност. Посещавайки който и да е манастир днес, туристите попадат в един стар, забравен и недокоснат от глобализацията свят. Това е нещо, към което съвременни човек все повече се стреми, каза Георгиева. Според нея съхраненият българския дух и култура, историческата им обусловеност са най-изявените достойнства на нашите манастири и църкви. Зоните с енергийни полета също стават все по-популярни. Специфичен обект са и скалните манастири, на които трябва да отдадем своето признание. В последните две години тези места стават все по-популярни благодарение на усилията и на Министерство на туризма“, каза още Георгиева. Тя добави, че като част от религиозния туризъм могат да се добавят и крипти, паметници, погребални паметници. "Поклонението пред свети мощи и чудодейни икони са също обект на религиозния туризъм", каза още заместник-министърът Ирена Георгиева.