Кухнята на Сицилия

Сицилианците имат основание да не скромничат по отношение на кухнята. Цитрусите, захарта, канелата, шафранът са влезли в Италия оттук поради арабското влияние. А също и оризът за аранчините – оризовите топчета, пълнени с месно рагу и грах или с прошуто и сирена, емблема на сицилианската кухня, възприети в цяла Южна Италия.

От всички видове хляб черният, полят със зехтин, домат и риган е незаменим – това е „пане кундзато“ („подправен“ на сицилиански), триумф на простотата и вкуса, още преди да сте решили какво да си поръчате. Патладжаните са вездесъщи на острова: в т. нар. капоната са пържени заедно с чушки и капери, които пък тук са в родината си, растат в изобилие и биват съхранявани в сол – едри и различни от всичките си саламурено-оцетни подобия (у нас известни като каперси).

Прочутата паста “ала Норма” е с патладжани в доматен сос с добавка на солена рикота - ястието е посветено на най-известната опера на Винченцо Белини и произлиза от родния му град, Катания. От месните ще споменем „фалсомагро“ (руло, пълнено с прошуто, сирена и яйца) или филенцата, навити на рулца – инволтини – пълнени със сирена, пиноли (у нас - кедрови ядки), лук, стафиди, галета и дафинов лист. Било е време, когато месо се е готвело само на празник и е било важно да се демонстрира благополучие. Донякъде важи и днес.

Стигнем ли до рибата и морските дарове, няма как да сгрешим. Особено с риба тон или омар. Все пак за препоръчване е да се опитат местни рецепти като „сарде а бекафико“- сардини с галета, лимон и пиноли или пък „пеше спада а гиота“ – риба меч по месински със сос от домати, патладжани, целина, зелени маслини и капери. Яйцата на рибата Свети Петър са най-добрият сос за бузиате – домашната прясна паста по трапански. И кускусът, на който тук са майстори по магребска линия, е, разбира се, с риба.

Сицилианските десерти са нещо несравнимо, увековечена среща на Средиземноморието с арабската традиция. Каноли (пържени тестени „тръбички“, пълнени с рикота), касата (блат с рикота, марципанена глазура и захаросани плодове), пиньоката (тестени „шишарки“, глазирани с мед и канела), джело ди мелоне (желе от диня), касатеде (печени или пържени полумесеци, пълнени с рикота). А също ръчно приготвен сладолед и гранита – дребно стрит замразен сироп от лимон, бадеми или кафе, която е задължителен израз на гостоприемство в летните дни. С вариант, познат от литературата – звучи по-скоро като от „Хиляда и една нощ“ – гранита от жасмин.

DiVino публикува адресите на десетте най-добри ресторанта в Сицилия според класацията на Michelin. Много от италианските ресторанти почиват в понеделник или вторник. Годишните почивки на ресторантьорите в Сицилия обикновено са през януари и ноември и някои нямат почивни дни през лятото.