КФН задължи БФБ да отмени промени в правилника си

Комисията за финансов надзор (КФН) задължи Съвета на директорите на Българска фондова борса – София АД в срок до 15 декември 2009 г. да отмени промените в правилника си, въведени от 11.12.2008 г., стана ясно днес.

Това означава, че българската борса няма да може да делистне над 200 компании от 1 януари 2010 г., както беше решила по-рано, ако приеме да изпълни решението на КФН.

Прави впечатление и, че при предложения вариант от КФН липсва сегмента Структурирани инструменти, на който би трябвало да се търгуват варантите на Енемона АД. Това, обаче, не се оказа проблем, тъй като Инфосток научи, че варантите могат да се търгяват и на Пазар на акции докато бъдат направени промени в правилника за обособяването на нов сегмент, специално за тях.

Според КФН до търговия на Неофициален пазар на акции, сегмент В на БФБ ще бъдат допуснати само емисии, за които последните 6  месеца средномесечният оборот от сключените на сделки е по-малък от 4 000 лева или средномесечния брой на сключените на борсата сделки е по-малък от 5.

На основание чл. 120 от ЗПФИ, решението подлежи на незабавно изпълнение, независимо от неговото обжалване, добавят от КФН. Все пак, обаче от БФБ имат право да обжалват решението в 14-дневен срок, което означава, че оконочателно решение би трябвало да има малко преди борсата да излезе в почивка за коледните и новогодишните празници. Ралица Агайн-Гури, зам. Председател в КФН, ръководещ направление Надзор на инвестиционната дейност, не беше открита за коментар.

Принудителната административна мярка е наложена от КФН на БФБ на 08.12.2009 г.

КФН изтъква доста аргументи в защита на становището си. Според надзора критериите за преместване на Неофициален пазар на акции, Сегмент А на БФБ няма да бъдат покрити от 229 публични компании, като предстои тяхното делистване. Те представляват  73.40% от дружествата, търгувани на неофициален пазар и 68.36% от всички публични дружества, приети за търговия на БФБ, съответно 57.10% от всички търгувани емисии акции на БФБ.  Броят на засегнатите акционери на въпросните 229 дружества и съответно потенциално потърпевши от делистването възлиза на 912 342 физически и юридически лица по данни на Централен Депозитар АД към 20.11.2009 г. В допълнение, съгласно представените в КФН отчети и справки, към 18.11.2009 г. пенсионните фондове притежават акции на дружества, които ще бъдат свалени от търговия, в размер на 15 175 649 лв. или 0.49% от притежаваните от тях активи, допълват от КФН.

На проведени срещи с асоциациите на участниците на пазара - БАУД, БАЛИП, АДВИБ, АИКБ, БАДДПО, като те също изтъкват своите аргументи против делистването, а именно:

• С действията по сваляне от търговия на регулиран пазар на определени емисии би се ограничила възможността да се сключват сделки с акции на свалените дружества, т.е. трудно би могло да се намери купувач на добра за инвеститора цена;
• Съгласно чл. 176 и чл. 249 от Кодекса за социално осигуряване пенсионните фондове нямат право да държат акции, които не се търгуват на регулирани пазари на ценни книжа;
• Някои колективни инвестиционни схеми биха изпаднали в нарушение на чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗППЦК, защото акциите на свалените от търговия дружества няма да имат пазарна цена и няма да отговарят на законовите изисквания;
• В действащото законодателство не е налице материалноправна предпоставка за загубване на публичен статут поради делистването на емисията от регулирания пазар и би се стигнало до неприемливо съчетание: публично дружество, чиито акции не се търгуват на регулиран пазар;
• Преустановяване на разкриването на информация за сделките с акции на делиствани компании, тъй като борсата няма да разполага с нея и съответно няма да я оповестява, а посредниците, чрез които се извършват такива сделки, няма да имат задължение за разкриване;
• Биха се създали предпоставки за изкуствено преодоляване на заложените критерии за ликвидност и това ще стимулира извършването на привидни сделки или системни манипулации на пазара.

От БФБ, пък като основна причина за делистването изтъкват необходимостта от изчистване на борсата от малки и слабо ликвидни компании с цел подобряване на своя имидж и оттам откриване на възможност за привличане на нови инвеститори на БФБ. Наред с горното БФБ изказва мнение, че със слаболиквидните акции може лесно да бъдат извършвани манипулации, съответно търговия с вътрешна информация. Изтъква се също, че дружествата, които ще бъдат свалени от търговия, не спазват в необходимата степен правилата за публичност и прозрачност, наложени от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, поради факта, че по-голямата част от тези компании са направени публични по административен начин вследствие на масовата приватизация или на продажба на държавен дял чрез БФБ. Основен аргумент на БФБ в защита на делистването е, че интересът на инвеститорите не е застрашен, тъй като акции могат да се търгуват извънборсово.

Гореизложените аргументи не би могло да се приемат, казват от КФН. Те отново оборват борсата с няколко аргумента.

По отношение на изразеното становище, че с акциите на компаниите, подлежащи на делистване, се извършва търговия с вътрешна информация и манипулации на пазара на ценни книжа, след справка се установи, че БФБ е сигнализирала за евентуални нарушения на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти за 2008 г. осем пъти, като само в два от случаите са констатирани извършени нарушения, а за 2009 г. шест пъти, като само в един от случаите е констатирано извършване на нарушение.

Следователно, въз основа само на три случая с констатирани нарушения на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти за период от близо две години не би могло да се направи обобщаващо заключение за използване на акциите на 229-те компании за извършване на пазарни манипулации и търговия с вътрешна информация.

Относно твърдението, че дружествата подлежащи на делистване не спазват в необходимата степен правилата за публичност и прозрачност бе извършен сравнителен анализ на съставените актове за установяване на административни нарушения. независимо от ликвидността си компаниите търгувани на БФБ, относително еднакво спазват законодателните разпоредби относно правилата за разкриване на информация.

Не може да бъде споделен и аргументът, че свалянето от търговия на малките и слаболиквидни компании ще подобри имиджа и атрактивността на БФБ, предвид че те зависят в много по-голяма степен от други фактори, сред които са наличието на инвестиционно търсене и доверие от страна на инвеститорите по отношение на техните инвестиции. Напротив, подобно административно решение за сваляне от търговия на 68.36% от публичните дружества би могло да намали доверието на инвеститорите, както и на потенциалните бъдещи емитенти, казват от КФН.

Липсата на търговия на регулирания пазар ще затрудни неимоверно сключването на сделки за всички акционери - физически и юридически лица. Голяма част от акционерите не биха имали възможност да намерят купувач на притежаваните от тях ценни книжа, още по-малко на справедлива за тях цена.

Принципната промяна в становището по въпроса за делистване на публични дружества от БФБ се налага по причина на задълбочаване на световната финансова криза през пролетта на 2009 г. и преминаването й в световна икономическа криза, както и неблагоприятните прогнози за развитието на българската икономика като цяло и на българския пазар на ценни книжа в частност. Видно от данните за среднодневните обеми на търговия на БФБ, през 2009 г. се наблюдава драстичен спад на ликвидността на БФБ, а именно за 2007 г. среднодневния оборот на БФБ е в размер на 38.56 милиона лева, за 2008 г. среднодневния оборот на БФБ е намалял до 11.62 милиона лева, докато за първите шест месеца на 2009 г. среднодневния оборот на БФБ е спаднал до 7.8 милиона лева.

Самата БФБ отчита намаление в оборота за първото шестмесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. по отношение на официалния и неофициалния пазар на акции съответно с 90% и с 83%.

От така изложените данни е видно, че към настоящия момент не са налице признаци за съживяване на търговията на БФБ, добавят от надзора. В тази връзка делистването на 229 от 313 търгувани на неофициалния пазар на акции емисии поради завишаване на изискванията за ликвидност, би увредило интересите на значителен кръг физически и юридически лица и би могло да доведе до проблеми в дейността, както на свалените от търговия компании, така и на инвеститорите в тях, като всички тези неблагоприятни последици ще влязат във взаимодействие с последиците от икономическата криза и рецесия, в която се намира страната ни. Имайки предвид всичко гореизложено, с оглед защита на всички засегнати лица, Правилникът за дейността на БФБ следва да гарантира възможността за търговия на регулиран пазар на емисиите на всяко публично дружество, допуснато до търговия в предходен период.

Не на последно място, прилагането на принудителната административна мярка се налага и във връзка с голямото обществено значение на необходимостта от прозрачен пазар за акциите на дружествата, които са направени публични в резултат на масовата приватизация или вследствие на продажба на държавен дял чрез борсата, каквито са по-голямата част от очакващите делистване компании. В случая волята на законодателя е именно дружествата, чиито акции са продадени чрез БФБ, както и тези от втората вълна на масовата приватизация, да бъдат публични, да бъде гарантирана в необходимата степен сигурност за техните акционери (912 342 лица) и акциите им да се търгуват прозрачно до момента на отписването им от регистъра на КФН при наличието на определени в закона критерии.

В заключение от КФН казват, че , с приетите от БФБ изменения на Правилника за дейността на БФБ - София АД в значителна степен се накърняват правата на акционерите, като ползите от реализирането на действията по сваляне от търговия са спорни. Целта на настоящата принудителна административна мярка е именно недопускане настъпването на гореописаните неблагоприятни последици.

Източник : Infostock.bg