Къде в България има свободни работни места?

65,1% от работодателите ще търсят да наемат на работа нов персонал през следващите 12 месеца. Това сочат данните от второто анкетно проучване на Агенцията по заетостта сред работодателите за потребностите им от кадри, проведено on-line през втората половина на 2018 г. съвместно с Комисиите по заетост в 28-те административни области. Полученият резултат е с 4,1 процентни пункта повече спрямо проведеното първо проучване през февруари 2018 г. и очертава тенденцията за увеличаване търсенето на кадри през 2019 г.

В проучването се включиха общо 5 708 работодатели, като 2 496 от тях са участници, избрани случайно и поканени да вземат участие в допитването чрез предварително формирана случайна стратифицирана извадка от 2621 предприятия, разпределени в 28-те административни области в страната.

Данните показват, че 75% от анкетираните работодатели имат намерение да предложат през следващите 12 месеца постоянна заетост на новите си работници. Изцяло сезонни работници ще търсят едва 6% от работодателите, което е знак, че дори в типично сезонни икономически области, работодателите имат намерение да задържат целогодишно наетия персонал.

Най-голям брой свободни позиции са заявени в административните области София-град, Пловдив, Варна и Бургас, като свободните работни места в София-град са най-много (4 пъти повече от другите изброени области). Най-резервирани пък са работодателите в областите Разград, Видин, Кюстендил, Силистра, Монтана, Перник, Търговище и Ямбол.

Работодателите заявиха потребност от нови работници и служители. Над 50% от свободните позиции са за 20 от предложените 183 професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, а именно: машинен оператор (17 176), продавач – консултант (16 825), строител (12 333), камериер (10 490), готвач (9 454), помощник в строителството (8 109), оператор в производството на облекло (7 674), сервитьор-барман (7 524), заварчик (7 426), работник в хранително - вкусовата промишленост (7 529), строител монтажник (6 919), електротехник (6 616),  шивач (6 371), охранител (6 172), строителен техник (5 910), електромонтьор (5 443), администратор в хотелиерството (4 697), машинен техник (4 627), касиер (4 014), машинен монтьор (3 830) и др.

През следващите 12 месеца  ще се търсят и нови работници с професии, изискващи висше образование или специфична правоспособност. Сред тях най-търсени ще са шофьорите (заявени общо 5 619 необходими кадри за тежкотоварен, международен, автобусен, селскостопански и др. видове транспорт). Над 12% от общия брой на заявените потребности са търсените инженери, както и специалистите в здравеопазването (лекари, медицински сестри, медицински специалисти, рехабилитатори и др.), над 10% пък са необходимите специалисти за образователната система, около 4,5% са ИКТ специалистите.

Сред работници без квалификация най-търсени през 2019 г. ще са кадрите в преработвателната промишленост, следвани от тези в добивната промишленост и  селскостопанските работници.

Участниците в анкетата имаха възможността да заявят потребности и от предложените им 23 вида други умения и 8 ключови компетентности на търсените кадри. Резултатите показват, че към момента работодателите предпочитат наличието на личностни качества, а за придобиването на професионални умения разчитат на работния процес – над 4/5 от анкетираните /83,1%/ търсят в кандидатите умения за самоконтрол и дисциплина, 61,8% - за работа под напрежение и 57,5% държат на знанията по „Здравословни и безопасни условия на труд”. Административните умения, уменията за работа с клиенти, за внедряване на стандарти и системи за управление на качеството са желани от по-малко от половината анкетирани.

От 8-те ключови компетентности по Европейската рамка, също включени в on-line въпросника, най-предпочитани се оказаха уменията за инициативност и предприемачество (35% от запитаните), за общуване на роден език (близо 1/5 от анкетираните) и уменията за учене с 9,6%, а компютърните и чуждоезиковите умения остават на по-задни позиции в предпочитанията.

Работодателите посочиха и очакванията си за необходимите след 3 години кадри от професионални направления или области на висшето и средното образование.

Резултатите показват, че около ¾ от работодателите, участвали в допитването, след 3 години ще се нуждаят от близо 30 000 специалисти с висше образование. От изброените в анкетната карта професионални направления най-голям дял заемат инженерите по електротехника, електроника и автоматика (12%), следвани от машинните инженери (11%), специалистите по информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника (9%). Най-малко потребности анкетираните са заявили за висшисти от направления „Право” и „Химични технологии” – 1% от всички висшисти, следвани от „Общо инженерство” – 4%. Популярните направления като „Икономика”, „Администрация и управление” и „Туризъм” са в средата на класацията със 7 – 8%.

В следващите 3 години се очертава значително по-голямо търсене и за средни специалисти. Над 81 000 работници с такава подготовка ще са необходими в изброените в анкетата 40 професионални направления. Като най-необходими се очертават тези в производствените технологии – текстил, облекло, обувки и кожа (над 9 000 работни места), следват строителните специалисти (с близо 8 000 работни позиции), около 5 000 броя са специалистите по машиностроене, металообработка и металургия и специалистите по хранителни технологии. Символично ще е търсенето след 3 години на средни специалисти в химичните технологии, денталната медицина, медицинската диагностика, финансите, банковото и застрахователното дело, счетоводството и данъчното облагане, минното дело и горското стопанство.

Повече и по-подробна информация ще се публикува на сайта на Агенцията по заетостта, в рубриката „Проучване на потребностите от работна сила”.