Къде работи българският висшист?В чужбина.

Всеки четвърти от завършилите висше образование в България работи в чужбина, отбеляза ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара д-р Томчо Томов пред експерти от Националната референтна мрежа по проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”.
„България се държи като богата държава, която изнася висококвалифицирана работна ръка в чужбинa. Едновременно с това, голям процент от младите хора не работят, а разчитат на издръжка от родителите си, които най-често подпомагат семейния бюджет от чужбина. Около 40% от младежите без работа са потомствено безработни, което означава, че и родителите им също са без образование и доходи“, допълва Томов.
70 на сто от завършилите висше образование започват работа най-често в търговията, преработващата промишленост и услугите. В сферата на услугите най-търсената позиция е тази на охранител.
Необходимо е да се прави системно проучване точно какви кадри са нужни на бизнеса и през какъв период от време тези кадри трябва да подобряват и развиват уменията си, така че да са конкурентоспособни на пазара на труда. Изследване на БСК показва, че жизненият цикъл на компетенциите в ИТ сектора е само 4 години, в инженерните специалности – 7 години, а за финансистите – 9 години. Един IT специалист се деквалифицира най-много за 4 години, ако не поддържа знанията си актуални. „Нещо повече – докато един студент по „Информатика“ стигне до трети курс, наученото от него в първи курс може вече да е остаряло“, каза Томчо Томов. При инженерите професионалните компетенции остаряват най-много за 7 години. Без допълнителни усилия за поддържане на професионалното ниво финансистите излизат от трудовия пазар за 9 години, показват още резултатите от проучването.
“Хората нямат работа, но и за работата няма хора. Едва 30 на сто от завършилите висше образование работят на позиция, която изисква завършенето от тях образование. Получава се парадокс – образователната система не подготвя необходимите кадри за икономиката, тя създава безработни”, коментира още д-р Томчо Томов.
Проблемите при заетостта и безработицата започват още от средното образование, което все по-малко успява да подготви учениците да продължат да учат в университет и да ги мотивира да се реализират в областите, необходими на икономиката, свързани с математика, физика, химия, инженерно-техническа подготовка. Затова има и липса на кадри в определени професионални области. Около 55% от безработните нямат завършено средно образование, допълни още Томов.