Къде са най-добрите пенсионни системи?

Застрахователната компания "Алианц" (Allianz)  публикува второто издание на своя глобален пенсионен доклад (Global Pension Report), който анализира 75 пенсионни системи в света, използвайки пенсионния индекс на "Алианц" (Allianz Pension Index (API), съобщиха от компанията. Той се състои от три стълба - анализ на основните демографски и фискални изисквания (оценява скоростта на демографските промени, публичната задлъжнялост и общия жизнен стандарт; следователно той отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна реформа трябва да вземе предвид) и след това разглежда двете основни измерения на всяка пенсионна система: устойчивост и адекватност. Първият оценява доколко една пенсионна система е подготвена да смекчи въздействието на демографските промени, а вторият оценява адекватността на пенсионните системи и дали осигуряват адекватен жизнен стандарт в напреднала възраст.

С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност между 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те анализирани страни, като по този начин позволява цялостна оценка на съответната пенсионна система.

Според анализа, най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. Едва на следващите две места са класирани страни извън ЕС - Нова Зеландия и САЩ. Следва Тайван, десето място заема Южна Корея, а България се класира на 25-то място в света с 3,4 по API.

Необходимост от реформи в България

С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се нарежда в средата на световната класация. Въпреки това, заедно с балтийските държави, тя е една от най-добрите в региона. Нейната силна страна е сравнително добрият резултат за устойчивост, отразяващ неотдавнашните увеличения на възрастта за пенсиониране и минималните периоди на вноски. Ахилесовата пета остава демографската перспектива, която бързо се влошава: коефициентът на съотношението между нетрудоспособна и трудоспособна възраст се очаква да нарасне до 56,2 на сто до 2050 г., един от най-високите коефициенти в региона. Следователно може да са необходими допълнителни реформи, не на последно място с акцент върху адекватността. Например капиталово финансираните решения и възможностите за заетост за по-възрастните работници трябва да бъдат подобрени, за да се увеличат пенсионните доходи отвъд първия публичен стълб, посочват авторите на доклада.

Глобалният коефициент на съотношението между нетрудоспособна и трудоспособна възраст

Ковид пандемията доведе до намаляване на продължителността на живота в много страни и само няколко регистрират увеличение (слабо) на раждаемостта, се посочва в доклада. Това обаче според авторите му е краткотрайно прекъсване на неотслабващата и ускоряваща се тенденция на застаряване на обществото, което се вижда в глобалния коефициент на съотношението между нетрудоспособна и трудоспособна възраст: до 2050 г. се очаква той да се повиши от 15,1 на сто днес до 26,3 на сто; а през 2019 г. беше прогнозирано увеличение "само" до 25,3 на сто.

"Най-новите данни от Китай, Южна Корея или Италия, например, сочат ускоряване на демографските промени", коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. "По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от предполагаемото въпреки всички усилия, които държавите прилагат за семейна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро трябва да се изправим пред фактите: договорът на поколенията стана крехък. По-младите Y и Z поколения са призовани сами да си осигуряват повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те трябва да работят по-дълго, както и да спестяват повече по концентриран начин", посочва Михаела Грим.

Напрегнат застой

Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едва задоволителен -3,6 на сто. В сравнение с последния доклад на компанията от 2020 г. това е съвсем леко подобрение, отбелязват авторите на проучването. Според тях от една страна, едва ли е изненадващо, че фискалното пространство на повечето страни се стесни допълнително след Ковид-19, войната и енергийната криза. От друга страна обаче е много разочароващо, че необходимостта от пенсионни реформи не се оспорва, но реториката рядко е последвана от действия и работата по изграждане на пенсионната система не напредва, коментират авторите на доклада. Те посочват, че само няколко държави като Франция и Китай са успели значително да подобрят своите показатели чрез реформи. Франция почти илюстрира политическата дилема на подобни реформи, тъй като те преобръщат обичайната политическа логика: вместо да раздават облаги днес в замяна на прилагане по-късно, те изискват налагане днес, за да избегнат съкращения по-късно. Малкото пенсионни системи, които се справят добре към днешна дата - по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 - имат общо: те определиха курса за устойчивост много по-рано, когато демографската бомба все още тиктакаше тихо. Следователно те могат да служат като модел за много развиващи се страни, които все още имат възможност да стабилизират своите пенсионни системи. Но в много други държави едва ли ще е възможно това да се случи без болезнени реформи, смятат авторите на доклада.

Преосмисляне

В допълнение към техническите подробности, напр. нива на осигурителни вноски и периоди, има ключова корекция за устойчиви и адекватни пенсионни системи като социалната стойност на труда. "Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият интелект позволяват универсален достъп до образование и по този начин генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия между заетост и пенсиониране в момента съществува само за малцина привилегировани. Пенсионната система на бъдещето започва с преосмисляне на света на образованието и работа за всички", каза Лудовик Субран, главен икономист в "Алианц".