Къде са тайните картели на пазара

Силвия Беркова, главен секретар КЗК и Кирил Пангелов, директор Дирекция „Правни  анализи и политика на конкуренцията” пред Economynews.bg

През последния месец Комисията за защитата на конкуренцията /КЗК/ санкционира компании за различни нарушения с глоби за стотици хиляди лева. Каква е общата сума за първите три месеца на година?

От началото на годината до този момент КЗК е приела общо 16 решения, с които установява извършени нарушения по ЗЗК и налага имуществени санкции или глоби. Те са с общ размер от 2 257 217 лв. Решенията, с които са наложени, все още не са влезли в сила, тъй като се обжалват пред Върховния административен съд.

Има случаи, в които КЗК глобява повторно една и съща компания, смятате ли, че вашите санкции са достатъчно силни или обратно компаниите ги пренебрегват?

Санкционната политика на КЗК беше изменена съществено с приемането на новия Закон за защита на конкуренцията, който бе обнародван в ДВ, бр. 102/2008 г. и е в сила от 02 декември 2008 г. Изменението имаше за цел да осигури още по-ефективно прилагане на правото на конкуренцията и възможност за адекватно и пропорционално наказание на нарушителя - да го възпре от извършване на повторно  нарушението (постигане на специална превенция),  да предотврати извършването на нарушения от други предприятия, сдружения на предприятия или физически лица (обща превенция), както и да осигури механизъм, който да принуди нарушителя да преустанови нарушението. Законът предвижда в случаите, когато бъде установено нарушение по ЗЗК, КЗК да наложи на нарушителя санкция, която е в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. За определяне конкретния размер на санкциите през 2009 г. КЗК прие Методиката за определяне размера на санкциите, която е изработена в съответствие с европейските принципи и съгласно указанията на ЕК. В документа са конкретизирани критериите при определяне размера на санкциите, тежестта на нарушенията, както и тяхната продължителност. Определени са утежняващите и смекчаващите обстоятелства.

Какви са те?

Като утежняващи се считат редица  обстоятелства, сред които липсата на съдействие или възпрепятстването на КЗК, предлагане или даване на "обезщетение" или "компенсация" на други предприятия за включването им в нарушението, както и иницииране или подбудителство за извършване на нарушение.
Предприемането на своевременни мерки за ограничаване на вредните последици от нарушението, ефективното съдействие на КЗК, като прекратяване на нарушението веднага след намесата на Комисията, се приемат за смекчаващи обстоятелства.
Посочено е, че КЗК не би следвало да прилага автоматични аритметични методи за определяне на санкциите, за да се предотврати възможността нарушителите да изчислят предварително точния размер на санкцията, която би им била наложена, с цел нарушителите да калкулират този размер като „разход нарушение”.
Критериите, предвидени в методиката, целят да създадат прозрачност относно санкционната политика на Комисията и яснота за стопанските субекти и физическите лица. Те несъмнено ще доведат до по-голяма ефективност в предприетите от Комисията мерки за създаването на условия за ефективна конкуренция и ще имат възпиращ ефект върху поведението на участниците на пазара. Действително, могат да бъдат посочени много примери, в които на един и същ стопански субект са наложени имуществени санкции за извършено нарушение по ЗЗК. В повечето случаи обаче, действието или поведението, за което е било установено, че представлява нарушение по този закон е различно по своята фактическа и правна същност, напр. отнася се до нарушение на различни забрани на ЗЗК или е свързано с предлагането на различни стоки или услуги и т.н.

Практиката показва, че последователното и  еднаквото прилагане на закона към всички стопански субекти, съчетано с публичност и прозрачност на процесите по прилагането му, винаги има за резултат все по-голямо съобразяване на субектите със съответните правила. Считаме, че приетата в ЗЗК санкционна политика и налаганите от КЗК конкретни санкции са  адекватни за постигане на  целите, които стоят пред  Комисията

В кои сфери са най-големите нарушители?

По наблюдения на Комисията най-многобройни са оплакванията за злоупотреби с господстващо положение и за прояви на нелоялна конкуренция. Това са и най-честите нарушения, които КЗК установява и санкционира.
По отношение на злоупотребите, най-често се установяват нарушения на правилата на конкуренцията в т.нар. мрежови индустрии (енергетика и телекомуникации), където се засягат интересите на широк кръг потребители. На тези пазари конкурентните проблеми са комплексни, поради което за тяхното решаване често са необходими съвместни усилия на КЗК и на секторните регулаторни органи, които са снабдени с правомощие да осъществяват т.нар. ex ante регулиране на стопанската дейност на участниците на тези пазари.
Освен това, напоследък се забелязва и тенденция на увеличаване броя на установените от Комисията нарушения на забраните за нелоялна конкуренция, особено във връзка със заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, като форма на нелоялно привличане на клиенти. Тези забрани бяха въведени с влизане в сила на новия ЗЗК през декември 2008 г., поради което КЗК в момента създава своята практика по прилагането им.
От друга страна, особено важна за Комисията е борбата с картелите, които са най-тежките нарушения на правото на конкуренцията. Предвид обстоятелството, че картелите се извършват тайно и често се основават на неформална комуникация между преки конкуренти, тяхното разкриване и доказване е особено тежка задача. Въпреки това обаче КЗК може да се похвали с успехи в тази сфера. Съвсем наскоро, през м. януари 2010 г., ВАС потвърди с окончателно решение установения от КЗК картел на пазара на мляко, където бяха наложени санкции на две сдружения на предприятия в общ размер от 25 000 лв. за определяне на минимален праг за изкупните цени на суровото мляко и на базови цени на сиренето.
През миналата година съдът потвърди и санкцията от 2,47 млн. лв. на 14 български застрахователни компании и тяхната асоциация за участието им в картел по повод определянето на цената на застраховката „Гражданска отговорност”. През м. април 2010 г. окончателно бе потвърдена от ВАС и санкцията за разкрития през 2008 г. картел между хлебопроизводители.

Имате ли представа как санкциите на КЗК влияят на компаниите и поведението им на пазара, на целия бизнес климат, на потребителите?

Промяната в санкционния режим, който КЗК прилага по силата на новия закон, води до налагане на по-справедливи и по-адекватни по размер санкции, които са непосредствено свързани с конкретното противоправно поведение, заради което те са наложени, и с икономическото състояние (търговския оборот) на нарушителя. Чрез тази нова санкционна политика КЗК се нарежда сред най-прогресивните органи по конкуренция в Европа и света по отношение на противодействието срещу нарушенията  в областта на антитръста.
Санкционната политика се води от КЗК в обществен интерес, с цел да се стимулира ефективната конкуренция между икономическите оператори и да се повиши благосъстоянието на потребителите и икономиката като цяло. Поради тази причина компаниите, които спазват правилата на конкуренцията при осъществяване на своята стопанска дейност, приемат прилагания от КЗК нов санкционен режим с добро отношение, тъй като именно той им гарантира благоприятна конкурентна среда, в която да развиват по най-успешен начин своя бизнес.
Новите санкции определено имат дисциплиниращо въздействие върху предприятията и водят до подобряване на целия бизнес климат на съответните пазари. Освен това, възпиращият ефект, който новата санкционна политика на КЗК създава, осигурява и по-пълна защита на интересите на потребителите, които са крайните потърпевши от нарушенията на правилата на конкуренцията.