Къде сбърка правителството през мандата си?

Силвия Стоядинова
Около 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността, показва изследване за издръжката на живот през декември 2012 г. на Института за социални изследвания на КНСБ. Според изследването прагът на бедността е 215 лв. на човек, а около 23% от българите живеят и с по-ниски доходи. Средно с 565 лв. на месец трябва да разполага един човек от четиричленно семейство, за да може да покрива разходите си или общо 2 260 лв. месечно са необходими на домакинство за храна, сметки, дрехи и други, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. На годишна база стойността на издръжката на живот нараства с над 28 лв., а средно за 4-членно семейство с около 112 лв., което е с три лева повече, отколкото през септември миналата година.
Според изследването също така над 80% от българите живеят в лишения. Около 49% от домакинствата в България разполагат с до 290 лв. на месец. Върху повишаването на издръжката на живота през 2012 г., основно влияят въвеждане най-вече акциза върху природния газ за стопански нужди от 1-ви януари и повишението на акцизните ставки върху дизеловото гориво, газьола и керосина. Пред EconomyNews.bg президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира и другите тенденции.

Г-н Димитров, кои са най-притеснителните тенденции в изследването ви за издръжката на живот към декември 2012 година ?
За нас това, че растежът на издръжката на живот се увеличава почти два пъти по-бързо отколкото инфлацията за миналата година показва, че хората, които живеят от работна заплата би трябвало непременно да получават по-голямо увеличение на своята заплата и да покриват разходите си. 5. 3% е ръстът при издръжката на живота спрямо около 3% ръст на инфлация по обявени данни на националната статистика. Второ, за четиригодишния период издръжката на живот също е пораснала по-бързо от инфлацията – на 19%, което очевидно има своите обяснения, но отправя предизвикателства към доходите, към работните заплати. Със сигурност икономиката в почти половината от секторите показва по-високи възможности за увеличение на заплатите, отколкото това се случва. Следователно има два проблема - от една страна обоснованата нужда от по-високи цени, от по-високите средства за издръжка, които са нужни. От друга страна, икономическите предпоставки и възможности, и от трета страна стагнирането на икономиката по отношение на реалните възможности и продължаващото намаление на заетостта в немалък брой сектори като цяло. Икономиката продължава да освобождава повече, отколкото да наема. Този целият комплекс от фактори според нас показва нуждата от спешни действия и целенасочена политика за стимулиране на доходите, които могат да бъдат двигател, както в икономически план, така и да посрещат нуждите на хората, и дадат възможност те да потребяват повече и от там да задвижат и двигателя на икономиката и да създават работни места.
Настоявате за увеличаване на минималната работна заплата.Откъде трябва да дойдат средствата ?
От увеличеното промишлено производство и от увеличената производителност на труда.
Има ли развитие по идеята ви за въвеждането на прогресивно подоходно облагане ?
Тази идея я отстояваме още преди да се въведе плоския данък. Ние бяхме против въвеждането на плоския данък, по начина, по който се въведе. Единствените държави, в които има плосък данък без необлагаем минимум е България и Грузия от 17-18 държави, въвели плоско данъчно облагане. Навсякъде в другите страни има необлагаем минимум, което обикновено е близко или равно на минималните работни заплати в тези държави. Словакия беше въвела плосък данък върху доходите с необлагаем минимум, но от края на миналата година се върнаха към прогресията и въведоха две нови ставки над общата ставка. Анализът показва, че ефектът върху изсветляването на икономиката е неизмеримо по-малък от очаквания, тоест доста преувеличен. От друга страна, загубата на данъчните приходи в бюджета, е доста по-голям от този, който е бил планиран след въвеждането на плоския данък. Плоското данъчно облагане на доходите въвежда допълнително поляризация в обществото – доходна, а от там и социална, което никой в европейските страни не иска. Всеки търси социалната кохезия, и за това се харчат толкова много пари и се правят програми. Затова и Словакия се върна към прогресията и не виждам да се е случило нещо кой знае какво. Нито немските заводи, които са в Словакия, са се изнесли, нито други инвестиции са се изгубили. Затова поне въвеждането на необлагаем минимум е нещото, което трябва да стане възможно най-бързо. И съм убеден че след изборите това ще се случи, независимо кой ще управлява държавата, поради това, че данъчните приходи в бюджета вече не могат да обслужват дори в един минимум социалните системи.
Като социален партньор досега как оценявате правителството на Бойко Борисов ?
Още е малко рано да го оценим цялостно. Може би след месец-два, когато видим и последните законодателни актове, които очакваме в някои сектори, ще направим пълната си оценка. На този етап мога да кажа, че в началото на управлението имаше редица мерки, които бяха договорени с участието на социалните партньори. Имам предвид антикризисните мерки от 2010 година. Те бяха общо 60, но за съжаление 2/3 от тях не видяха бял свят. Ако беше продължило правителството да прилага договореното със социалните партньори, сигурно ефектът щеше да е много по-добър и сега оценките ни може би щяха да бъдат много по-добри по отношение на удара от кризата, който ние не можахме да избегнем. Ударът на кризата не върху финансите на държавата, които бяха опазени от министър Дянков, за сметка на загубата на работни места. Около 450 000 души загубиха работа от началото на кризата до настоящия момент, което е над 15% от заетостта в България. Кризата не удари фиска, останахме стабилни финансово, банките също са добре, но реалният сектор пострада, защото правителството не плати за изпълнени поръчки, бизнесът не плати на работниците си, а уволни хора. Затова казвам, че оценката ни можеше да бъде и по-добра , защото и ситуацията в икономиката, растежът на предприятията и заетостта можеше да бъдат по-добри и с по-малко загуби, ако фискът беше малко „по-болен”. Другата ни критика към правителството е, че миналата година, когато вече трябваше да се промени политиката и всички държави в ЕС започнаха да говорят за допълнителни фискални стимули, а някои ги и реализираха като във Великобритания, Германия, Франция, без значение, какво правителство управлява като цвят, в България това не се случи. Ако това беше направено през 2012 г., когато вече имаше глътка въздух, можеше да дадем тласък на икономиката и да се намираме вече в друга ситуация, за сметка на един не толкова голям, но по-голям дефицит на бюджета.

 снимка:архив