Къде се инвестира в България

Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции пред Агенция „Фокус”.

Фокус: В кои сектори са най-големите инвестиции от началото на годината у нас?
Борислав Стефанов: Общо инвестициите са 253 млн. евро за периода от началото на януари до края на май. От тях най-големият сектор са операциите с недвижими имоти. Другите големи са няколко сектора в производството – производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, където има привлечени около 90 млн. евро. Производството на газ, електроенергия, топлинна енергия, газ също има около 80 млн. евро инвестиции. Химическите продукти и строителството имат около 70 млн. евро, финансовото посредничество - около 50 млн. евро. Последният значителен сектор е производството на машини, оборудване, домакински уреди.
Има и няколко сектора, които имат отрицателни инвестиции, тоест връщане на междуфирмени заеми. Има три или четири такива сектори. Търговията на едро е един от тях, тежка промишленост. Става дума за големи фирми, които в периода февруари-март са върнали такива междуфирмени заеми към фирмата-майка или други дъщерни дружества.
Фокус: Ако коментираме конкретен инвеститор - сред първите какви инвестиции попадат?
Борислав Стефанов: Производството на химически продукти - една или две фирми, които са направили почти всички инвестиции в този сектор, както и секторите, където има отрицателни инвестиции. Отново тук са една или две големи търговски вериги, които са върнали част от заемите, които са били вътрешнофирмени и които са им били пратени в предишни години.
В електроенергия, газ и топлоенергия са няколко големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници – две или три по 20-30 млн. евро. В недвижими имоти са много инвестиции, които са по-малки.
Фокус: Какво показва сравнението с миналата година?
Борислав Стефанов: Около 1 млрд. евро е разликата в инвестициите през 2009 г. и тези през 2010 г. През 2009 г. са привлечени 1.211 млрд.. евро до края на май, а тази година сумата е общо 253 млн. евро. Разликата е в няколко сектора – финанси, търговия и недвижимост са спаднали с 850 млн. евро, във финанси специално спадът е 332 млн. евро. Вторият по големина спад е в търговията на едро, а на трето място са недвижимите имоти. Миналата година недвижимите имоти са били вторият сектор по инвестиции с 253 млн. евро, тази година са първи със 111 млн. евро. Последният сектор с по-малко привлечени инвестиции са лизинг на коли и друга техника. Спадът е около 130 млн. евро.
Има няколко, които имат увеличени инвестиции. Такъв сектор е производството на електроенергия, газ и топлинна енергия, който има 60 млн. евро ръст спрямо първите пет месеца на миналата година. Вторият такъв сектор е строителството с почти 65 млн. евро повече. Производството на химични продукти е отбелязало 70 млн. евро ръст спрямо миналата година.
Фокус: Предполагам, може да се коментира, че тези разлики се дължат на кризата. В един следващ период, когато настъпи оживяване, дали секторите, в които има свиване, ще се върнат на нивата преди нея или това е трайна тенденция?
Борислав Стефанов: Това, че са спаднали финанси, търговия и недвижимост заради кризата е много лесно да се предположи. Инвестициите във финансите са свързани с другите два сектора – търговия и недвижимост.
В общи линии, във времена когато има финансиране, когато като цяло потребителската активност расте, растат и тези дейности – търговия, финанси и недвижимост и съответно растат инвестициите в тях. Явно вече се вижда краят на кризата. Аз съм сигурен, че те ще отбележат значителен ръст спрямо сегашните си нива. Оттам нататък дали ще стигнат до нивата, които са били примерно 2007 г., когато е бил пикът на инвестициите, е малко рано и доста трудно да се предположи, защото инвестициите само по себе си са много по-сложни за прогнозиране, отколкото примерно Брутен вътрешен продукт, инфлация, безработица. Те се поддават на някакво моделиране, исторически на базата на различни индикатори, докато инвестициите зависят много от нагласите на самите инвеститори по държави, от инвестиционния климат в една страна. В повечето случаи прогнозите са, че оптимистичният вариант е към 2013-2014-а да се възстановят нивата от 2008-а за целия свят, а пък основните прогнози са това да стане към 2015-2016 г.
Фокус: До края на годината какъв размер инвестиции очаквате от Българската агенция за инвестиции?
Борислав Стефанов: Много е трудно да посочим конкретна цифра. България е имала няколко години подред, в които привлечените инвестиции са били много над средните нива какъвто и критерий да се вземе – спрямо икономиката на страната, население. Заради това, ако кажем някаква цифра, която сега изглежда по-реалистична, веднага се надига някакво обществено мнение – че ние сме имали 7-10 милиарда евро привлечени инвестиции и как сега ще имаме 2 или 3.
Каквато и цифра да се каже, звучи много малко. От друга страна на фона на съседните на нас държави, ние много години наред сме се справяли добре и дори и сега след като спаднаха инвестициите. Примерно миналата година ние сме имали повече привлечени инвестиции – в България са били около 3 млрд.евро , държави с много по-силни икономики, примерно Унгария е имала 1 млрд. евро, Чехия – два милиарда евро, дори Гърция има по-малко от нас привлечени инвестиции и е хубаво когато се сравняват някакви цифри да се показва винаги някаква регионална картина, за да не се говори в изолация.
Фокус: Какви са вашите очаквания?
Борислав Стефанов: Лично аз очаквам цифра някъде около 2 млрд. евро може би към края на годината, което на фона на първите пет месеца с 250 млн. евро може да изглежда малко оптимистично. От друга страна има някаква тенденция на увеличаване на инвестициите, което е много добър знак. Цифрите, за инвестициите в България от януари до март, показваха първоначално отрицателен размер на инвестициите – 22 милиона евро на минус. След това с корекциите, които излязоха, тази цифра се увеличи с над 100 милиона евро. За последните два месеца без корекции имаме привлечени още около 130-140 млн. евро и като излязат корекциите за тези месеци, аз предполагам, че цифрата ще бъде над 200 млн. евро само за април и за май привлечени инвестиции, тоест ако нивото се задържи някъде около 150-200 млн. евро на месец, има доста добра вероятност да достигнем към 2 млрд. евро в края на годината.
Фокус: Има ли „златни правила” за привличане на инвеститори?
Борислав Стефанов: Има две основни насоки, в които трябва да се работи, за да се привличат инвеститори, където добре изпълнените дейности общо взето може да гарантират привличането на инвестиции. Едното е маркетинг – особено по-малки държави като нашата не са известни като място за привличане на инвестиции, въпреки големите суми, които са били привлечени тук. Големите фирми по цял свят общо взето знаят къде е добре да се инвестира, те си имат отдели, които се занимават с бизнес развитие и си следят обстановката по целия свят – икономическа, политическа и т.н. Оттам нататък всички по-малки и дори доста от големите фирми не се замислят за България, когато стане въпрос за някакви инвестиционни планове. Затова за нас е важно да увеличим маркетинговата дейност. Например много държави около нас правят реклами в някои от най-големите телевизии, бизнес списания и т.н.
Освен това трябва да се прави и директен маркетинг – да се организират различни събития, например по индустрии, по държави, където да се рекламира България като място за инвестиции. Да се казват неща, които на нас са ни до болка познати, но които другите не знаят – например това, че имаме 10 % данък печалба. Смятаме, че всеки в света знае, че България има най-ниския данък в ЕС, но истината е, че дори хора от големи фирми, банки, инвестиционни компании, които идват в България разбират за това тук и това е една от причините да се заинтересуват. Такива неща, колкото и да са прости и елементарни, не са известни на толкова голям брой хора, така че маркетингът е едно от нещата, които е важно да се правят.
Маркетингът изисква много сериозен бюджет. Например една реклама в списание тип „Икономист” или вестник като „Файненшъл таймс” обикновено е от порядъка на 30 000-40 000 евро за един път. Една кампания от няколко месеца само за едно такова издание ще бъде няколкостотин хиляди евро, а една координирана кампания с телевизии, различни маркетингови събития след това е още по-голяма цифра, но е важно да се направи.
Другото, което не е маркетинг, е работата с инвеститорите, които вече са заявили някакъв интерес да дойдат в България. Тук вече няма никакъв финансов елемент, а е въпрос на организация – тоест като дойде един инвеститор да може да му се предложат условия, например да се координират различните стимули, които се предлагат по различни закони, да може максимално бързо да му се помогне чисто организационно и проектът да бъде реализиран възможно най-бързо. В момента почти всеки голям инвестиционен проект изисква разрешение от много институции. В повечето случаи всеки инвеститор трябва да мине през този процес сам. Той може да използва например Агенцията за инвестиции, но чисто законово няма никаква процедура, която да подпомага инвеститора. Ако има процедура, която да гарантира, че фирма, която иска да инвестира значителна сума в страната, ще може да го направи във възможно най-бързи срокове, да има някакъв пряк процес, това ще бъде от голяма помощ както за привличането, така и за задържането на инвеститори в България.
Фокус: Може ли да се коментира, че има страни, от които преобладават по-големи инвеститори или повече на брой?
Борислав Стефанов: По държави най-големите нетни преки инвестиции у нас за периода януари – май 2010 г. са на Холандия, следвана от Русия и САЩ. Отнасям се малко подозрително към разпределението по държави, защото инвестициите в България зависят най-много от големите фирми. Например за периода 2005-2009 година 1 % от всички фирми, които са инвестирали в България, са привлекли около 70 % от всички инвестиции. Тези големи фирми обикновено имат дъщерни дружества в много държави. Когато някоя от тях изпрати пари в България, в зависимост от това от коя държава са дошли парите, инвестициите се смятат от различни държави.
Инвестициите, които идват от Гърция наистина са на гръцки фирми, докато тези от Кипър, от Холандия са на фирми, които са базирани, но не са кипърски или холандски.