Къде ще мине Пътят на коприната?

С мегапроекта "Път на коприната" Китай възобновява една стара традиция. Централната роля в него е отредена на Грузия. Зад проекта се крият геостратегическите интереси на Пекин, пише Миодраг Сорич за Дойче Веле.

Говорим ли за икономика, китайското правителство мисли и действа бързо. Включително по отношение на износа. Повечето стоки стигат до Европа по море. Пекин обаче търси алтернативи - за транспорт по суша. Преди четири години китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще започне изграждането на нов "Път на коприната" (One Belt, one Road - "Един пояс, един път").

Става въпрос за различни транспортни коридори от Китай към Запада: през Русия и Беларус, през Централна Азия, Азербайджан, Грузия и Турция или през Пакистан до Индийския океан, а оттам - по море. Пекин открива за себе си нови коридори. И ще може да избере най-изгодните, като се възползва от противоречията между страните по протежение на новия "Път на коприната".

3 милиарда долара за Източна Европа

Но пътят дотам е още дълъг. Първо ще трябва да се инвестира в района - поне така обеща на среща с 16 свои колеги от Източна Централна и Югоизточна Европа китайският премиер Ли Къцян. Разбирай: Китай ще направи инвестиции в техните инфраструктури. Дори назова конкретна цифра: три милиарда долара предвиждал Пекин за тези инвестиции - пари, от които тези страни спешно се нуждаят. Още повече, че някои от балканските държави се чувстват забравени от ЕС. Вярно е, че по-тесните икономически отношения с Китай не са алтернатива на ЕС, но все пак са добре дошли.

"Един пояс, един път" - новият "Път на коприната"

В цялата тази схема на Грузия се пада да играе ключова роля - на транспортен възел за китайските продукти. Но не само заради централното географско положение на тази страна, а и защото, според Световната банка, Грузия вече предлага отлични рамкови условия на чуждите инвеститори: малко бюрокрация, функциониращи институции, липсваща корупция, постоянен растеж. През юни 2014 г. Тбилиси подписа споразумение за асоцииране с ЕС, а от май 2017 Грузия има договор за свободна търговия с Китай. Това, което я отличава от другите страни в региона, е че Грузия поддържа тесни търговски връзки и с Китай, и с Европейския съюз.

Трети по важност търговски партньор

Пекин дава милиони, за да обвърже по-тясно Тбилиси. Групата Хуалинг е най-големият отделен инвеститор в Грузия. В предградие на грузинската столица се изгражда специална икономическа зона с хотели, най-големия търговски център в Кавказ, увеселителен парк, многоетажни жилищни сгради и улици. Китай инвестира в строителството и на други грузински градове.

От стратегическо значение за Китай е придобиването и разширяването на черноморското пристанище в град Поти, където един ден ще могат да акостират и по-големи кораби. Междувременно Грузия вече е третият най-важен търговски партньор на Китай.

Пристанище Поти на Черно море ще бъде разширено

Не е само Китай обаче - други страни също проявяват интерес към региона. Германски фирми, като "Кнауф" и "Хайделберг Цемент", правят добър бизнес в кавказката страна и назначават все повече сътрудници. Оливер Регнер от Сдружението на германската икономика (DWV) хвали страната за това, че предлага добри условия за стопанска дейност. 

Един стар спор

Инвестиции идват и от съседна Турция, Иран и дори от Русия. Отношенията на Грузия със северната ѝ съседка обаче са обтегнати от 2008 година насам. Тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили се беше опитал с военна сила да постави под свой контрол отцепническия регион Южна Осетия. Само че не успя да спре руската интервенция. Оттогава отношенията между двете съседни страни са обтегнати.

Москва не може да прости на грузинското правителство това, че страната се ориентира повече към Запада. Руснаците се чувстват "предадени" от традиционния си съюзник Грузия. Грузинците и до ден-днешен трудно получават входна виза за Русия, докато руските граждани пътуват безпрепятствено до Грузия. Правителството в Тбилиси следва уверено прозападния си курс, но проявява прагматизъм в отношенията с Русия. Особено пък когато става дума за руски инвестиции в Грузия.