Лавандулата носи бързи печалби

Данаил Алеков
България може да започне масиран износ на етерични масла за Бразилия, стана ясно по време на посещението на бразилския президент Дилма Русеф в страната. Тогава български и бразилски бизнесмени обсъждаха възможностите за бразилски инвестиции тук. Впрочем един килограм от скъпоценното розово масло вече отпътува за Южна Америка с правителствения самолет на Русеф. „България може да намери ниша за износ на вино и етерични масла към Бразилия”, въодушеви се министър Трайков пред бразилския си колега Фернандо Пиментел.
EconomyNews.bg се свърза с бразилското Министерство на развитието, промишлеността и външната търговия за повече информация за нуждите на страната от внос на етерични масла. Потърсихме Паоло Роберто Павао от отдел „Планиране и развитие на външна търговия”, който е главен координатор за статистическата информация по отношение на вноса и износа на продукцията.
Статистиката, която ни предостави, показва, че през 2010 в Бразилия са внесени 221 кг. лавандулово масло от България, а през тази досега едва 15 кг.етерично масло. За 2011 сме изнесли 17 кг. розово масло, а за миналата - 14 кг. Тези цифри обаче не дават ни най-малка представа колко голям е бразилският пазар на етерични масла. През 2010г. Бразилия е внесла общо 2 496 041 кг. етерични масла, повечето от които са доста екзотични като еквалиптово, японска мента, палисандър, розово дърво и т.н.
Българското лавандулово масло съставлява едва 0.009% от бразилския пазар на етерични масла, а розовото масло - 0.0006%. Или иначе казано, думите на Трайков на този етап са силно идеалистични и почти нереални.
Филип Лисичаров е собственик на розоварната „Еньо Бончев”, една от най-големите в страната. „За да станат реалност думите на министъра, първо трябва някоя фирма да предяви специален интерес към розовото масло”, каза Лисичаров. Повече компании от козметичната и парфюмерийна индустрия от известно време се насочват по-силно към лавандуларото масло.
Основната причина за това е близо 50 пъти по-ниската цена на лавандулово масло. В момента килограм от течността се търгува на цени между €80 и €100. Въпреки че тази цена е неоправдано висока, повишеното търсене на лавандула логично превръща синьо-лилавия храст в опция за бърза печалба. Другата причина за това търсене дължим на Франция, където лавандуловите насаждения претърпяха тежко заболяване и в момента България е производител №1 в света. Така родината ни запълва дупката на пазара, която оставиха френските производители на лавандулово масло и лавандулова вода. Това от своя страна, накара много хора да посеят насаждения с ароматното растение, което не изисква толкова сериозни грижи (като маслодайната роза). Ако погледнем движението на цените в последните няколко години, ще разберем защо производителите проявяват висок интерес към лавандулата напоследък:

Настоящата година е още по-добра от преходната, но се очаква след сегашния „бум” да последва спад в цената, до нивото през 2008г. Филип Лисичаров обаче съветва производителите да обръщат повече внимание на качеството, отколкото на количеството: „По-важно е производителите да хвърлят усилията си в насаждане на качествени сортове лавандула, защото външните клиенти на България ще стават все по-претенциозни”. Пазар има, и то доста широк, но за българската лавандула е по-важно да запази високото си качество, за да сме достоен заместител на французите в бранша. На този етап, интересът на бразилската парфюмерийна индустрия към лавандуловото ни масло представлява малко над 0,1% от родната продукция.
Положението с розовото масло е по-специфично. България има 35% пазарен дял в света с 1.5 тона продукция годишно, а пред нас са единствено турците (45-50%). Както EconomyNews.bg съобщи миналата седмица, турското розово масло в момента се търгува на по-висока цена, което е прецедент на пазара. За нас остава утехата, че изнасяме по-качествен продукт, ползван от елитните парфюмерийни марки („Коко Шанел”, „Нина Ричи”, „Кристиан Диор” и т.н.).
Очевидно обаче нещо „куца” в отношенията между производители, преработватели и държавата. От комуникацията им, или по-скоро от липсата на такава, страдат всички, с изключение на конкуренцията в лицето на съседите. За сравнение преди 25 години в България се произвежда 3.5 т. розово масло годишно, с пазарен дял между 70% и 90%.
Традициите на страната ни в бранша са световноизвестни, но за да започнем реален износ към Бразилия е необходимо нещо повече от благи приказки на ниво „министри”. Ако обаче успеем да намерим нишата, за която говори Трайков, със сигурност ще си възвърнем много загубени позиции на пазара с етерични масла.