Лагард: Еврозоната с "фонд за черни дни"

Страните-членки на еврозоната да създадат "фонд за черни дни", който да подпомага закъсали членове на единния валутен съюз при бъдещи икономически сътресения, призова шефът на МВФ Кристин Лагард, съобщава Ройтерс.

Още от миналата година европейските официални власти обсъждат възможността за такъв фонд, като една от опциите е създаването на отделен бюджет в рамките на еврозоната или на допълнителен фискален капацитет – идея, защитавана активно от Франция и от нейния президент Еманюел Макрон, която обаче изглежда среща опозиция в лицето на Германия.

В своя реч в Берлин изпълнителният директор на МВФ приветства "устойчивия и широкообхватен подем" на глобалната икономика, който, според Лагард, предоставя на правителствата една чудесна възможност за "завършване на архитектурата" на еврозоната. В същото време тя отбеляза, че има редица заплахи, свързани с възхода на популизма и протекционизма.

Трябва да се има предвид, че при досегашните си разговори за допълнителен фискален капацитет министрите на финансите от еврозоната не стигнаха до конкретни изводи, отчасти поради факта, че Германия беше дълго време без правителство след парламентарните избори през септември 2017 година. Не е изключено на срещата през юни европейските лидери да дадат по-ясни насоки по отношение на работата им по този въпрос.

Ройтерс отбелязва, че консерваторите на канцлера Ангела Меркел и социалдемократите предложиха в тяхното коалиционно споразумение, подписано през миналия месец, известно насърчаване на подобен процес, като те се съгласиха да подкрепят отделянето на конкретни бюджетни средства за икономическа стабилизация, социалното сближаване и структурната реформа в рамките на единния валутен блок.

Тези фондове, разработени от съществуващият спасителен фонд, известен като Европейски механизъм за стабилност (ESM), трябва да формират основата на един бъдещ "инвестиционен бюджет" за целия единен блок, посочват партиите, които формираха новото управление на Германия.

Според Кристин Лагард първоначалното решение за разработване на подобен "фонд за черни дни" може да дойде бързо. "През следващите около шест месеца могат да се обсъдят общите принципи и времевата рамка", посочи тя. "Дори ако изработването на конкретните детайли отнеме пет години, подобно решение би дало ясен сигнал на обществеността, че членовете на валутния съюз се държат заедно", допълни шефът на МВФ.

За да може еврозоната да бъде подготвена за бъдещ икономически спад, Лагард призова нейните членове да разработят модернизиран съюз на капиталовите пазари, подобрен банков съюз и да се придвижат към по-голяма фискална интеграция –  започвайки с централизиран фискален капацитет, който да успокои инвеститорите.

Страните от еврозоната биха допринесли ежегодно за "фонда за черни дни", натрупвайки финансови активи в добри времена (във времена на икономически подем), които биха могли да използват по време на икономически спад.

Лагард смята, че при екстремни обстоятелства страните ще могат да заемат средства от този фонд и да изплащат получените заеми посредством своите бъдещи вноски. Трансферите обаче следва да бъдат възможни само при условие, че членовете спазват фискалните правила на ЕС.

Трябва да се има предвид, че официалните европейски власти също така обмислят схема за презастраховане срещу безработица, фонд за подпомагане на инвестициите по време на икономически спадове и средства в подкрепа на структурните реформи, които да помогнат за сближаване на икономиките в еврозоната.

По отношение на въпроса за обединяване на капиталовите пазари в региона, Кристин Лагард призова за засилена регулация и усъвършенстване на надзорните споразумения, за да могат пазарите да се справят с потенциалния приток на фирми за финансови услуги към континентална Европа след Брекзит.

Шефът на МВФ също така приветства сигналите за напредък по въпроса за единния банков съюз, съобщава Ройтерс.