Лазаровден и Цветница - познавате ли обичаите?

Списание Меню
В съботата и неделята преди Великден църквата отбелязва два важни празника - Лазаровден и Цветница. С Лазаровден се почита едно от последните чудеса, извършени от Христос – възкресението на неговия близък приятел Лазар.
Лазарски обичаи
В този ден из цяла България излизат лазарки. Лазаруването е обичай, който има посветителен характер за момите, те встъпват в моминството. Ето защо, една мома може да бъде лазарка само веднъж. След лазаруването се променя нейният статут. Тя може да обича и бъде обичана, да носи гердани и гривни, да си сплита косите и да носи украшения по тях, може да се омъжи.
Буенек
В Източна и Южна България се прави буенек. Буенек се нарича както самото хоро, което играят лазарките, така и главната фигура – момата буенек. До Великден не се играят хора, затова буенекът представлява разтворено хоро. Мома буенек става някое мъжко момиче, смело и отворено. В Русенско буенека има ролята на младоженец и я наричат зет. Зетят има булка, 8-10-годишно момиченце, с було на главата. На кръста си момата буенек има колан с пафти, за който са накачени много разноцветни кърпи, наречени тестимали. На гърдите й са кръстосани два колана с пафти и по тях са закачени гердани с пари, които дрънкат при танца и. Буенекът носи дълга тояга, наречена клюнк. Буенекът, булката и останалите моми отиват насред село, където ираят хоро и пеят, а всички ги гледат. По време на танца си буенекът издърпва по една кърпа от колана си и я хвърля на някой възрастен мъж, който завързва пари в нея и я връща.
Връбница
На следващия ден се чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим. В староеврейските книги пише, че народът дълго време ще бъде управляван от враговете си, но накрая ще дойде последният израилтянски цар, който ще влезе в града, възседнал магаре. Христос влязъл на магаре, а хората го приветствали като владетел с палмови клонки. У нас символиката им е пренесена върху върбовите клонки, затова и празникът освен Цветница се нарича Връбница. На Връбница, се прави кумиченето.
Кумичене
Лазарките се събират само в къщата на една от тях. Всяка носи със себе си обреден хляб, наречен кукла, колак или кравай, увит в кърпа. Всички заедно, в две редици, хванати през раменете, тръгват към близката река. През цялото време пеят, а като стигнат на реката играят хоро. Тук те ще се кумичат. Всяка мома изрязва с ножче залък от куклата си и го пуска върху дъсчица по водата. Момата, чийто залък изпревари всички други, става кумица. Някъде кумицата се избира и по старшинство. Кумиченето може да стане и с венци от върба или пък с ладийки от папур. Едно време са вярвали, че докато не се кумичи една мома, може да я открадне змей. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отново хванати в две редици, те отиват в къщата на кумицата. Там са направили трапеза за тях.
Трапезата и на двата дни се състои от постни ястия, като на Цветница е разрешено да се яде риба. Приготвя се хляб без мазнина и се вари жито, което се раздава в памет на покойниците на отбелязваната в събота Лазарска задушница./Със съкращения
 Снимка: Община Бургас