АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Поставено е началото на конструктивен диалог между бизнеса и институциите относно кадровата криза в туризма. Договорени са конкретни срещи между Министерството на туризма и Министерството на образованието и науката за развитие на кадрите в сектора.


"Със средни покупни цени от 5500 до 8000 евро на квадратен метър и наеми между 16 и 20 евро на квадратен метър Виена несъмнено е един от най-скъпите градове в Европа", обясни Кристиан Зомер, управител на виенския офис на фирмата.


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).


Основните искания на синдикатите са свързани с високите цени, жилищната криза и колективното договаряне.


Венецуелското правителство обяви съкращаване на работното време на държавните служители поради "климатичната криза", довела до драстично намаляване на производството на електроенергия от ВЕЦ, предаде Франс прес.


За месец януари 2025 г. промишленото производство се е върнало на нивото на 90% от 2021 г. Имаме криза, която в основата си е следствие на кризата в Европа, причинена от скъпата енергия, разменените санкции, липсата на човешки ресурси и административните тежести. Считаме, че европейското финансиране е сред важните фактори за излизане от кризата и повишаване на инвестициите, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.


Инфлацията в Унгария неочаквано се е повишила през февруари до най-високото си равнище през последните 15 месеца. Нарастването на потребителските цени се е ускорило до 5,6 на сто на годишна база през миналия месец, което е най-бързият темп на повишаването им от ноември 2023 г. (7,9 на сто).


Както и при какаото, причината за повишението на цените на кафето е климатичната криза, най-вече необичайните метеорологични условия, които са нанесли щети на реколтата.


У нас те са 26,8 на сто, следвана от Румъния (23,9 на сто), Латвия (23,3 на сто), Гърция (21,7 на сто), Естония (21,2 на сто) и Кипър (20,0 на сто). За разлика от тях, по-малко от 10 на сто от наетите лица са получавали ниски заплати в Португалия (1,8 на сто), Швеция (4,1 на сто), Финландия (6,5 на сто ), Италия (8,8 на сто), Словения (9,4 на сто) и Франция и Дания (по 9,7 на сто).


Продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 350 пункта.