Левовете не се трасформират в капитал

Мира Лазарова
Правителството няма работеща политика в областта на инвестициите, коментираха икономисти по време на форума „Шумът на парите”. Стопанството се нуждае от 500 хил. нови работни места, а това може да стане само чрез инвестиции.
Как да бъдат привлечени те?
Златният период от края на 90-те до 2008 година няма да се повтори отново в България, смята Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Тогава 70% от инвестициите бяха в сферата на финанси, банки и имоти. През последните три-четири години въпреки че има драстичен спад на инвестирането, средно по 500 млн.лв. се влагат в производството, като за разлика от вложенията в имоти и финанси, част от които са напуснали България, производствените компании остават тук.
Три типа инвеститори има в страната, според инвестиционния консултант Борислав Стефанов, бивш ръководител на Агенцията за инвестициите. Първите са в сферата на аутсорсинга, като предлагат стоки и услуги извън страната, вторите в това число банки и телекоми, които оперират на българския пазар, и спекулативни инвеститори - основно в сферата на имотите. Държавата трябва да се интересува от първата група инвеститори, тъй като те са в състояние да доведат други компании на българския пазар. Според Стефанов установяването на няколкото компании от автомобилната индустрия в страната донякъде е случайно, защото няма последователна политика в това отношение. Той добави, че инвеститорите не се влияят особено от това коя партия е на власт, а по-скоро от регулаторните режими, издаване на разрешителни за строеж, съдебната система.
Често ако инвеститор реши да строи на зелено завод, то това ще му отнеме няколко години. Решение в този смисъл са индустриалните зони, според икономиста Георги Ангелов. Индустриалната зона е добър вариант в една свръх централизирана страна и администрация, каквато е България, тъй като в тези зони на практика цялата инфраструктура е готова – газ, ток, регулации, разрешителни за строеж. Според Ангелов позитивно е, че в страната има пари, а лошото е, че тези пари не се трансформират в капитал, в нови работни места, т.е. депозитите не са активни пари. „Проблемът не е, че има много спестявания, които все пак са повече от преди кризата, коментира икономистът. - Не сме станали обаче като азиатците, които спестяват 40-50% средства, които се насочват към инвестиции в индустрията. Това е техният модел на растеж, много се спестява от домакинствата и всичко се инвестира в продуктивен капитал.”