Лек годишен ръст на кредитите за частния сектор

Годишният растеж на кредита за частния сектор през юли леко се ускори до 13,9 процента при 13,6 процента в предходния месец. Това се отчита в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ), публикуван на страницата на ведомството в интернет. В него е представена динамиката на основните макроикономически показатели с данни, публикувани до 20 септември.

В анализа се посочва, че ускорението идва и от двата сегмента - на домакинствата и нефинансовите предприятия. Отбелязва се, че кредитите за домакинствата продължиха да се ускоряват, като нарастват с 19,6 процента на годишна база, при 19 процента през юни, въпреки че индикаторът за доверие на потребителите леко намаля поради влошени очаквания за икономическата ситуация в страната.

Нарастването на кредита за домакинствата достигна 14,7 процента, при 14 процента в края на юни, като лошите и преструктурирани кредити в сегмента продължиха да намаляват спрямо година по-рано. Кредитите за покупка на жилище продължиха с ускорението, като годишното им нарастване възлезе на 25,1 процента, при 24,8 процента месец по-рано. Кредитите за нефинансовите предприятия нараснаха с 8,7 процента, при ръст от 8,5 процента в края на юни, основно поради продължаващото ускорение при изтегления овърдрафт от фирмите.

В анализа се отбелязва, че през второто тримесечие на годината растежът на БВП се ускори до 2,3 процента на годишна база, като ускорението беше по линия на положителния принос на изменението на запасите. Растежът на потреблението на домакинствата остана стабилен и беше 3,4 процента. Той беше подкрепен от продължаващ растеж на реалния разполагаем доход, кредитите за домакинства и подобрение в очакванията на потребителите, се посочва в анализа. Отчита се още увеличение с 2,1 процента на инвестициите в основен капитал с положителен принос от инвестициите във вид на машини и оборудване. Износът на стоки и услуги намаля с 0,4 процента. В същото време, по линия на нарастването на вътрешното търсене, вносът се повиши с 4,9 процента и в резултат нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на БВП.

Годишният темп на инфлация според ХИПЦ (Хармонизирани индекси на потребителските цени) се забави до 2,4 процента през август главно поради базовия ефект при цените на енергийните стоки. Базисната инфлация също се понижи до 2,9 процента поради по-малък принос на неенергийните промишлени стоки.

Потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се повишиха минимално с 0,1 процента през август спрямо предходния месец. Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки нараснаха средно с 1 процент спрямо юли основно поради по-високите цени на плодовете и зеленчуците, както и на кафето. Техният положителен принос беше компенсиран от понижението на цените на облеклото и обувките - средно с 3,1 процента за месеца, и на автомобилните горива - с 1,9 процента, се отбелязва още в анализа.