Лекарства out of date - в боклука или в аптеката

Мария Йолова
Когато капсулите с витамин или друго лекарства се окажат с изтекъл срок на годност, първата реакция е те са се изхвърлят в кофата за боклук. През последния месец обаче активно се обсъжда проектонаредба на Министерство на здравеопазването за лекарствата с изтекъл срок на годност. Досегашната практика е те да се изхвърлят заедно с битовите отпадъци. Това обаче може да доведе до вреди за природата (в частност водите) и самите хора. Идеята на Здравното министерство е след като срокът на дадено лекарство изтече, то да се връща в същата аптека и срещу същия касов бон, който ни е издаден при покупката. Наредбата предвижда освен това глоба от 300 до 1000 лева на нарушителя, който изхвърля старите лекарства при битовите отпадъци. Така формулирана наредбата трябваше да влезе в сила в средата на годината, засега тя е спряна, но нейната актуалност остава, тъй като въвеждането й продължава да е възможно. Темата бе отразена в предаването на EconomyNews.bg "Време за пари" по OFFRoad Radio. Записът можете да чуете тук. 
Каква е действащата сега практика?
През 2000 година беше приета Наредба 28, която изрично забранява на граждани и фирми да изхвърлят лекарства в контейнерите за битови отпадъци. Наредбата не предвиждаше глоба за неспазване на това задължение. Освен това няма орган, които да следи за спазването й. Оказва се, че повечето хора не са чували за подобен документ.
Сега аптеките са длъжни да съхраняват непродадените лекарства с изтекъл срок на годност в складовите си помещения. След това те се прибират от дистрибуторите, които ги предават за унищожаване, но след дълга процедура. Ако медикаментите са обикновени, се подава молба до Агенцията по лекарствата, а ако става дума за наркотични средства - до Здравното министерство. Негодните продукти се изгарят в пещи на Александровска болница или ВМА в присъствието на инспектори от РИОКОЗ и Агенцията по лекарствата. Аптеките заплащат на дистрибуторите за събирането и последващото унищожаване на лекарствата. Аптеките обаче не са задължени да се обвързват по този начин с дистрибуторите. Както се случва с тези аптеки, които не желаят да плащат? Въпросите са неуредени.
Както коментираха за EconomyNews от Националната пациентска организация, наредбата не дава отговор и на редица други въпроси: “Ако аптеката, от която е купено лекарство, е вече е закрита? Ако лекарствата са купени в друг град или държава? Ако се ползват десетки лекарства, купени в различни аптеки, трябва ли да се връщат в десетки аптеки?” Самият здравен министър Стефан Константинов определи наредбата като „безумна”.
Какво предстои сега, след като МЗ оттегли времена проектонаредбата? За EconomyNews.bg Надя Димитрова от дирекция "Лекарствени продукти и медицински изделия" към Министерство на здравеопазването коментира: „В момента върви обсъждане на постъпилите предложения и становища с цел изчистване и уточняване на текстовете относно връщането на лекарствените продукти в аптеката. След окончателното приемане , наредбата ще бъдат отново публикувани на интернет страницата на МЗ.”
За EconomyNews.bg от Националната пациентска организация коментираха още:”Считаме, че ако текстовете от Проектонаредбата бъдат приети в този си вид, това ще стимулира порочни практики сред гражданите, и по никакъв начин няма да ги насърчи да унищожават лекарствата с изтекъл срок на годност по установения ред. Това от своя страна би породило напрежение в обществото. Ето защо препоръчваме преразглеждане на заложените текстове и въвеждането на промени, изясняващи неуточнените въпроси”
Според повечето фармацевти старите лекарства и унищожаването им трябва да е грижа на държавата, както е в много други страни. Най-удачно е да има контейнери за стари лекарства на определени места, които в последствие да се извозват до болниците за изгаряне. Не би трябвало аптеките да бъдат принуждавани да плащат на дистрибуторите за извозване на стари лекарства.
Отровни ли са старите лекарства?
Старите лекарства влизат в категорията „токсични отпадъци”. Това означава, че попаднали в почвата или водата, те са „неконтролируеми” и това може да доведе до негативни последици за природа, животни и хора. Има много медикаменти, които по своя характер, използвани не по предназначение, са опасни. Това продължава да важи за тях и след изхвърлянето им. Антибиотици, хормонални лекарства и други могат сериозно да навредят на рибата в даден водоем, например. Доказано е, че някои лекарства причиняват аномалии като промяна в пола на рибите.
Преди дни Европейската комисия предложи включването на 15 химически вещества в списъка с 33-те замърсители, които се наблюдават и контролират в повърхностните води на ЕС. Петнадесет вещества включват промишлени химикали, както и вещества, използвани в биоцидни и фармацевтични продукти и в продукти за растителна защита. Те бяха избрани въз основа на научни доказателства, че могат да бъдат опасни за здравето. Предложените 15 допълнителни приоритетни вещества са аклонифен, бифенокс, циперметрин, дикофол, хептахлор, киноксифен, цибутрин, дихлорвос, тербутрин, перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS), хексабромоциклододекан (HBCDD), диоксин и диоксиноподобни,17-алфа-етинилестрадиол (EE2), 17 бета-естрадиол (E2), диклофенак. Комисията отбелязва, че за първи път в списъка са обхванати и фармацевтични вещества. Предложението не поставя под въпрос медицинските качества на тези вещества, а разглежда потенциалните неблагоприятни последици от тяхното наличие във водните басейни. Концентрации над предложените в стандартите могат да бъдат опасни за рибите, като например да ограничат възможностите им за успешно възпроизводство.
Как е в други държави?
Във Франция фармацевтите са задължени да приемат старите лекарства от клиента, независимо дали са купени от съответната аптека. След това оторизирана фирма ги събира в специален завод край Париж, където те се изгарят и от процес се произвежда енергия.
Администрацията по храните и лекарствата и Националната агенция за контрол над лекарствата към Белия дом работят съвместно от години. В различните щати проблемът с връщането на лекарства е решен по различен начин. На национално ниво – всяка година се организира Ден за връщане на стари лекарства (National Prescription Drug Take Back Days).
В САЩ има аптеки, които без проблем вземат лекарствата, които занесете при тях. Други обаче могат да ви откажат. Трети имат практиката периодично да ги събират със собствен транспорт в определени квартали. Ако наблизо има завод за рециклиране на био отпадъци, хората могат да се свържат директно с него. В САЩ има организации, които приемат стари лекарства, годни за употреба, и ги доставят в страни от третия свят. През 1980 година проучване на Администрацията по храните и лекарствата е доказало, че 85% от лекарствата с изтекъл срок на годност не губят лечебния си ефект и не са опасни дълго време след крайния им срок за употреба, някои до 15 години. Такива благотворителни организации, които да събират лекарства за бедни страни, у нас няма.