Летни маршрути- Мезек

Сия Йорданова

EconomyNews.bg ще представя в поредица по-малко популярни културно-исторически обекти в България. Ивелина Кючукова, главен мениджър на BALKANOVA Ltd., открои десет дестинации:
1. Земенски манастир - уникален с фреските си от X-XI в., останал встрани от туристическия поток.
2. Сборяново - там се срещат тракийска, средновековна и мюсюлманска цивилизации.
3. Римската гробница в Поморие
4. Църквите в Бобошево
5. Тракийската гробница в Мезек
6. Букелон в Родопите - крепостта, при която цар Калоян е разбил латините
7. Преображенския манастир край Велико Търново.
8. Крепостта Червен край Русе
9. Шуменска крепост
10. Римски останки в Кюстендил.

В покрайнините на Мезек, в могилата Мелтепе, се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Могилният насип е висок около 14 метра. В него през 1908 година е открит от селянин, които орал нивата си огромен бронзов глиган, който тежал 177 кг. Човекът отчупил част от предният му крак, може би с надеждата че ще открие злато, но с изненада видял, че фигурата е куха. Кракът бил даден за изследване в България. По това време този регион, според Берлинския договор е бил под юрисдикцията на Турция. Присъединен е по-късно към България, едва след Балканската война през 1912 г. Турската полиция конфискува глигана и оригинала в момента се намира в археологическия музей в Истамбул. Под него има табелка, на която пише „намерен край Едрине”. В музея в Хасково се намира гипсова отливка.
Тракийската купулна гробница е открита през 1931 г. Според една от версиите, гробницата е открита случайно от хора, търсещи камъни за строителство, а според друга версия, овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах. Тогавашният кмет прибира находките в кметството и уведомява властите. Проф. Богдан Филов прави проучването. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има открити златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър /голям трикрак свещник с лампи/, висок 134 см., украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Гробницата е построена през ІV в. пр.н. е. Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров тракийска гробница. Предполага се, че гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почитал култа към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. В предверието е била погребана жена. Самата гробница е великолепно архитектурно творение и е една от малкото запазени в автентичния си вид. Впечатляващо е нареждането на каменните блокове. Усещането е за излята цялост, за вечност и за свещено пространство. Под връх Шейновец се намира още една тракийска куполна гробница. Преддверието й е малко и почти разрушено, куполното помещение засега е запазено, но подовата настилка е зцяло разбита от иманяри.
На запад над с. Мезек, на възвишението „Калето”, се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м., изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 , пет от които разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението.
Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Така е така построен, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни. След извършените през 1983 г. археологически разкопки става ясно, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала чрез дървени стълби. Вътрешността на една от кулите(най.малката северна) е била предназначена за затвор. Тогава е открит и един по-малък вход, разположен на източната стена. Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище, което е функционирало през периода от ранно желязната и късно желязната епоха. При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и др. подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Разрушена е значително около 1900 г., когато от нея са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория “национално значение” през 1968 г. . През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007г. в рамките на проекта "Развитие на културното наследство на Община Свиленград чрез възстановяване на крепост "Мезек", финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури.

В Мезек античното наследство може да се съчетае с дегустация и на местни вина.

С кола
Мезек се намира се на 10 км западно от общинския център Свиленград и на 50 км югоизточно от областния център Хасково.
София – Пловдив – Хасково /по главен път Е80/ (226 км.) ; (2 ч. и 55 мин.)
Русе – Хасково /през Габрово/ по главен път Е85 (301 км.) ; (5 ч. и 18 мин.)
Варна – Бургас – Хасково (354 км.); (5 ч. и 40 мин.)
Видин – София – Пловдив – Хасково /по главен път Е80/ (420 км.) ; (6 ч. и 32 мин.)
През Свиленград минават международните шосета и жп линия от Европа към Близкия изток и Азия.

С автобус
Има директен автобус от София до Свиленград в следобедните часове. Два автобуса тръгват от Пловдив – сутрин и следобед. Автобусни връзки има още с Хасково, Харманли, Елхово и др. През града минават и всички автобуси за Турция.

ЖП
Жп гарата в Свиленград е в кв. Ново село, на 3 км от центъра. Посредством международната жп линия, градът е свързан с жп мрежата на страната, както и с тази на съседна Турция.