Летни маршрути- Преображенски манастир Велико Търново

Сия Йорданова

EconomyNews.bg ще представя в поредица по-малко популярни културно-исторически обекти в България. Ивелина Кючукова, главен мениджър на BALKANOVA Ltd., открои десет дестинации:
1. Земенски манастир - уникален с фреските си от X-XI в., останал встрани от туристическия поток.
2. Сборяново - там се срещат тракийска, средновековна и мюсюлманска цивилизации.
3. Римската гробница в Поморие
4. Църквите в Бобошево
5. Тракийската гробница в Мезек
6. Букелон в Родопите - крепостта, при която цар Калоян е разбил латините
7. Преображенския манастир край Велико Търново.
8. Крепостта Червен край Русе
9. Шуменска крепост
10. Римски останки в Кюстендил.

На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р.Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.
Началото му се крие в далечното средновековно минало. Смята се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм.
Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис „Възнесение Лазарево“. През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения – трапезария, магерница, игуменица и библиотека. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи (1849) от големия български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков. Той идва тук на следващата година, след като приключва (1848) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство говори специален възпоменателен надпис над западния вход в женското отделение. В северозападния ъгъл на същото помещение знаменитият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет.
 

С кола

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км).

С автобус

Има редовни автобусни линии до София, Габрово, Русе, Ловеч, Казанлък, Трявна, Дряново, Севлиево, Горна Оряховица (градска линия), Лясковец (градска линия), Павликени, Търговище, Попово, Бяла и други по-малки селища от района.
Автогарите във Велико Търново са две.
– автогара Запад
тел.: 062/64-09-08
– автогара Юг
тел.: 062/62 00 14

ЖП

Освен централната жп гара, в града има още една - гара Трапезица, северозападно под едноименния хълм. И двете гари са на главната жп линия Русе-Г. Оряховица-Ст. Загора-Подкова. ЖП гара Горна Оряховица (най-големият жп възел на Северна България) е само на няколко км североизточно от Велико Търново. От нея тръгва маршрутно такси за Велико Търново, минаващо през село Арбанаси.

Снимки: veliko-tarnovo.net и pravoslavieto.com