АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Летни маршрути – с. Черни Вит
Ива Стойкова, снимки: авторът
Колко аргумента трябват в подкрепа на едно пътуване до сърцето на Стара Планина. Да се избяга от непоносимата лепкава жега. Да се опита зелено сирене. Да се видят събрани на едно място различни обичаи и традиционни ястия от цяла България. Да се видят любопитни пещери, римски път или просто чисти реки...
Този уикенд община Тетевен, кметство Черни Вит и НЧ „Христо Смирненски” организират в село Черни Вит Събор на народното творчество „От Тимок до Вита”. Събитието ще се проведе за 30-ти път. Целта на Събора е издирване, опазване, популяризиране и съхранение на българския фолклор и традиционна кухня. Програмата е обещаваща. Съборът се открива на 27 август в 10.00 ч. След което започва представянето на обичаи, хорà и ястия от по-близки и по-отдалечени селища. Жетварски таратор, лучници, баници, долнооряховска милинка, крамолинска пита, пъльовска яхния, бял мъж, ишилик, бамбал фасул са само част от кулинарните изкушения. Народни читалища, самодейни фолклорни състави ще се представят в рамките на 10-15 минути. И така цели два дни.
За разтоварване от емоциите и гозбите има и къде да се отиде на разходка. Черни Вит е изходен пункт към високопланинските местности и хижи. В близост се намира Националният парк „Централен Балкан” с най – големия буков резерват в Европа – “Боатин”, известен със своите вековни дървета и богато биоразнообразие. Река Черни Вит пък е чудесна за любителите на риболова. В реката има мряна, кефал и балканска пъстърва.
В древността тези места са населявани от траки, а в Байовската пещера са открити останки от „пещерен човек”. Части от крепостни стени и запазени остатъци от римски път има на крепостта Черти град, през която е най- краткото разстояние по билото на Стара планина между Северна и Южна България.
Посещението в Черни Вит може да бъде съчетано с отсядане в съвсем близките Тетевен и Рибарица. Едно от местата, които не бива да бъдат пропускани е Гложенският манастир. Според преданието манастирът е построен през 13-ти век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на Св. Георги Победоносец, икона на когото носи със себе си. Легендата гласи, че скоро след основаването на манастира, иконата многократно е изчезвала от обителта, само за да бъде намерена по-късно на хълма недалеч от селото, на който се намира настоящият манастир. Това необяснимо ‘бягство’ на иконата е било изтълкувано от монасите като божи знак за това, че манастирът трябва да бъде преместен на хълма, което и те в крайна сметка правят в края на 14 век. За кратко време, двата манастира съществуват паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Апостола на свободата Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г. В манастира е живял и известният български книжовник Васил Друмев, след като княз Фердинанд, който изповядва католицизма, постановява Друмев да бъде затворен там. В продължение на 15 месеца той изкарва на солена риба и вода, както и на скришом давани му провизии от милостиви монаси през незабележим отвор на тавана на стаята му. Васил Друмев е освободен след падането на правителството на Стамболов. Манастирският храм е създаден с основаването на новия манастир през 14-ти век. Бил е богато украсен със стенописи, които за съжаление просъществуват до 1913 г. когато земетресение срива до основи църквата. Днешната черква е построена през 1951 г. върху основите на старата и предствлява сравнително тясна, но висока постройка.
Tweet |
|