Летни маршрути – Шуменска крепост

Сия Йорданова

Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, се издига Шуменската крепост, защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени. Разкопките разкриват сложни крепостни съоръжения, жилищна и култова архитектура, развито градоустройство. Резултатите показват, че животът в крепостта продължава през различните исторически епохи – от втората половина на IV хилядолетие пр. Хр. до XV в. (1444 г.), когато Владислав Варненчик опожарява, превзема и разрушава Шуменската твърдина. Това определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи. Смята се, че първото поселение тук възниква в XII в. пр. Хр., В епохата на Троянската война. Доказано с археологически факти обаче е съществуването на значително укрепено селище през тракийската древност (V-ІІ в. пр. Хр.). На повече от четири метра от днешното ниво, са открити останки на тракийския крепостен зид, както и релеф на Тракийски конник. По-късно, през римската епоха (ІІ-IV в.), укреплението се оказва възлов пункт на пътищата от Сексагинта приста (Русе) към Одесос и Константинопол. Почти всички римски пътища в провинция Долна Мизия (днешна Североизточна България) минават през Шуменската крепост. Значението, което се придава на това направление се потвърждава от многобройните укрепления и селища, създадени по неговото протежение (районите около Троица, Драгоево, Мадара и др.). Първото разрушаване на укреплението е по време на готското нашествие в средата на Ш в. Към неговия край, крепостта е възобновена, което личи от преправките на кулите и на стената. Повторно е разрушена през вторите готски нашествия от края на IV в. Впоследствие жилищните квартали са оградени с нова стена, вървяща успоредно на ранноримската. По времето на император Юстиниан І (527-565 г.) крепостта израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. Според сведенията на Прокопий Кесарийски тогава са изградени наново и поправени стотици крепости, по-малки укрепления и градове. Без съмнение към тях трябва да се причисли и стратегическото укрепление, известно днес като Шуменската крепост. Крепостта е опожарена и разрушена по време на големите аварски и славянски нашествия в края на VI и началото на VП в. След кратко прекъсване животът е възстановен и през ранното средновековие тук възниква славянско селище, чиито жилища, предимно полуземлянки са вкопани в развалините на византийските сгради. С идването на аспаруховите българи и изграждането на система от укрепени лагери, а по времето на Омуртаг – и каменни аули, Шуменската крепост е върната към живот. Свидетелства от времето на Първото българско царство са надписът на ОСТРО БОГОIN, плочката с вероятно изображение на колобър и други предмети на бита и култа. Най-значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII-XIV в.), когато тя се превръща в един от важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал функции близки до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление - цитадела. Укреплението отново добива своите стратегически функции и се превръща в истински феодален град. Както през ранните периоди, така и по време на късното средновековие Вътрешният град, заключен между стените, е плътно застроен. Няколко главни улици, достигащи ширина 2,50 м водят от входовете на крепостта към цитаделата, църквите, водоемите и малките площади. От тях тръгват по-тесни улички (27 на брой) и достигат до всички сгради. Градежите са от ломени камъни с гладки лица или обработени, вторично преупотребени камъни от по-ранните постройки. Спойката е от хоросан с различен цвят, някъде е използван и калов разтвор. През Второто българско царство градът израства като икономически и производствен център. Значително развитие добива грънчарството, сред което водещо място има трапезната керамика. Потвърждение за високото ниво, до което достига ювелирното изкуство са богатия репертоар от накити (обеци, пръстени, гривни), коланни украси (токи, апликации, ремъчни краища), култови предмети (кръстове, пандантиви). Не по-малко атрактивни образци има и от останалите художествени занаяти, като гравировката върху кост и каменната резба. През 2004 г. в комплекса Шуменска крепост бе уредена неголяма, но ефектна и удобна за посетителите експозиция, в която е проследен животът на твърдината от най-ранните и епохи до годините на рицарското присъствие и погиването на крепостта. С проект за реставрация и консервация, през 2010 г. силуетите на крепостните зидове бяха значително по-добре очертани, нощем греещи в ефектни светлини, а за туристите бяха създадени по-привлекателни условия за достъп и обслужване. На всеки две години се провежда най-голямата в България масова историческа възстановка – „Доблест и слава“. Още от първото си издание тя е с чуждестранно участие. Възстановката е на обсадата и превземането на Шуменската крепост от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския воевода Януш Хунияди.

Шуменската крепост се намира на 3 км западно от град Шумен над природен парк Кьошковете“.
Тел. 054 / 800-381
Работно време:
1 ноември – 31 март
9-17 ч. Без почивен ден
1 април – 31 октомври
9 – 19 ч. Без почивен ден
Входна такса: 3,00лв.
Ученици, студенти, хора с увреждания – индивидуални посетители: 1,00лв.
Екскурзоводска беседа
- на български език: 5,00лв.
- на чужд език: 10,00лв.

Снимки: http://www.shumenfortress.com/