Летният сезон без чужденци е губещ

 Адриан Николов, ИПИ

Няма две мнения, че туристическият бранш и неразривно свързаните с него дейности са най-сериозно засегнатите от кризата с коронавируса и ограничителните мерки. Летният туристически сезон по Черноморието изглежда почти изгубен, а хотелите, ресторантите и баровете,които все пак решат да отворят,ще трябва да се съобразяват с новите пост-епидемични условия и реалности - от засилените изисквания за хигиена и осигуряване на пространство на гостите си до завишените страхове и нови привички на самите гости. В настоящия текст ще опитаме да направим груба оценка на загубите за българската икономика от значително по-слабия туристически сезон въз основа на данните за нощувките край морето.

Съсредоточаваме се само върху летния сезон по морето, тъй като на този етап от развитието на кризата имаме относително голяма яснота за начина, по който той ще изглежда; в настоящия момент на краткосрочно икономическо планиране ски сезонът е много далеч и условията на международния трафик и настроенията на туристите в бъдещето са неизвестни. Фокусираме се върху областите Варна и Бургас, тъй като на практика там се съсредоточава голямата част от туристическата активност през лятото. Също така, допускаме, че голяма част от българите, които обикновено посещават Черноморието, ще го направят и тази година, заедно с част от онези, които предпочитат летните почивки в чужди страни, но този път ще се въздържат заради усложнената международна обстановка. За сметка на това, имаме всички основания да очакваме, че посещенията на чуждестранни туристи ще намалеят значително спрямо равнищата им от предишни години.

Данните на НСИ за туристическите пътувания и приходите от нощувки ни позволяват доста подробна разбивка както по месеци, така и по области и по видове посетители; графика 1 представя данните за приходите от нощувки през летния туристически сезон на 2019г. Голяма част от приходите по Черноморието са концентрирани в месеците юни и август, като по чисто географски причини сезонът в курортите в бургаска област изглежда по-дълъг от тези на север. По-важно обаче е разпределението на приходите от нощувките между чужденците и българите, тъй като от него зависи и възможността туристическият сезон да бъде „спасен“.

Графика 1: Приходи от нощувки на българи и чужденци в областите Варна и Бургас в периода юни-септември 2019 г., милиони лева

Източник: НСИ

Взети заедно, общите приходи от нощувки през летния сезон на миналата година са били общо 805 милиона лева, от тях 698 милиона лева от чужденци, 107 милиона лева – от българи. Това повече от ясно илюстрира невъзможността по какъвто и да било начин свиването на туристическия поток от чужбина да се замести със стимулиране на вътрешното търсене. За сравнение, допускаме невероятен сценарий, в който всички българи, пътували миналото лято на почивка в чужбина, тази година да предпочетат Черноморието, заради мерките, несигурността (и може би спада в доходите). През летния сезон на 2019 г. броят на всички български туристи, пътували в чужбина, е бил 1,14 милиона – все още много далеч от 1,93 милиона чужденци, дошли в България в рамките на периода юни-септември. На фона на постепенното отпускане на ограниченията в съседни страни поток от „нови“ български туристи дори с този размер изглежда непостижимо.

При оценката на пълните размери на загубата за този летен сезон се сблъскваме с проблеми с  достъпността на данните – знаем колко се харчи за нощувки, но не и пряко за останалите туристически услуги, от ресторанти и барове до коли под наем. „Сателитните снимки на туризма“, публикувани от Евростат сочат, че отношението на разходите за нощувки и останалите са горе-долу равностойни и за целите на настоящата груба оценка ще приемем, че това е вярно. За да достигнем до относително реалистична оценка, ще допуснем че приходите от българските туристи ще са сходни с тези от миналата година, а броят на летовниците от чужбина ще намалее със 70%, въпреки че изглежда вероятно истинският спад да е по-висок.

При така зададените параметри, загубите от отлива на чуждестранни туристи във Варна и Бургас в рамките на летния сезон достига почти достига 1 милиард лева. в сравнение със същия период на миналата година (980 милиона лева, за да сме прецизни, но вероятността загубата да е точно толкова е малка). Това обаче е само прекият ефект; трябва да вземем предвид и неизбежния удар върху заетостта, в резултат на по-малкия брой резервации в хотелите и посещения в ресторантите и баровете, a в някои от туристическите общини заетостта в този отрасъл надхвърля 50%. От своя страна, ударът върху заетостта и доходите води и до свито желание за потребление в домакинствата в тези общини и оттам – допълнително забавяне на икономическото им развитие в кризисния период. Песимистичните допускания дори сочат към трайно свиване на трансграничния туризъм, което от своя страна означава, че подчертано туристическите икономики на черноморските общини ще трябва да се диверсифицират или рязко да обеднеят.

Тук не се спираме подробно на мерките, които правителството прилага в подкрепа на летния туризъм. Струва си единствено да споменем, че те са насочени към създаването на по-добри условия за българите, но както видяхме това в никакъв случай няма да е достатъчно за постигане на резултати, сходни с тези от миналите години. В заключение, непосредственото бъдеще на туризма по Черноморието не изглежда особено розово; има и риск временният срив да се окаже постоянен.