Либерализацията на пазара на електроенергия

Либерализацията на пазара на електроенергия трябва да се случи, но е необходимо да се приложат и достатъчно механизми за защита на потребителите, смятат експерти, участвували на третото издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit). 

Те подкрепиха три основни приоритета - за прецизиране и имплементиране на пазарния модел в първото тримесечие на 2024 г., за изработване на пътна карта и пълна либерализация на пазара на електроенергия, но да има и ясни механизми за защита на потребителите, и трето - за прилагане на европейските регулации в тяхната цялост.

Подкрепяме либерализацията на пазара на електроенергия, но основното притеснение е, че цялата електроенергия ще се продава на пазар "Ден напред". Това каза Валери Дреников, заместник-председател на Асоциацията на търговците на енергия в България. По думите му на този пазар се отразяват всякакви фактори, които влияят на цената на електроенергията. "Цялата енергетика се пуска по течението и липсва едно управление", заяви Дреников, като апелира, че рискът трябва да бъде разпределен и да се стимулира дългосрочната търговия. 

Инж. Мартин Георгиев, изпълнителен директор и член на СД на Националната електрическа компания, добави, че НЕК подкрепя реформата. Той обаче изтъкна, че има детайли, които трябва да се уточнят, за да може тя да се осъществи правилно. Георгиев обясни, че след като НЕК спре да бъде обществен доставчик, ще се фокусира в ролята си на производител и търговец на електрическа енергия. "Изключително важно е да има добре работещ и предвидим пазар", изтъкна изпълнителният директор на НЕК.

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова допълни, че подкрепя планираната реформа на пазара на електроенергия. Тя добави, че се увеличават инвестициите във ВЕИ сектора. По думите й парламентът не трябва да отстъпва от вече приетата реформа. Тя също счита, че трябва да се прецизират някои от текстовете, като се намерят решения най-вече за енергийно бедните потребители.

Д-р инж. Димитър Белелиев - председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), коментира, че без разяснителна кампания либерализацията на пазара трудно ще се случи правилно.

Освен това голяма част от потребителите могат да станат и производители на електроенергия. По думите му трябва да се наблегне и върху постигането на енергийна ефективност. Белелиев допълни, че е необходимо да се направи правилна система за социално подпомагане. "Регулираният пазар трябва да стане пазар. В икономиката единственото лечение се нарича пазар", изтъкна той. 

Стратегическите проекти трябва да бъдат приоритетни за страната, смята доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Според него те трябва да се гледат като проекти от обществен интерес. Част от стратегическите проекти са свързани с проучването, то трябва да бъде регламентирано в 5-годишни програми, посочи Митев. 

Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), счита, че пред България и Европа предстоят още трудни години. "Ако искаме да задържим инвестициите, трябва да се мисли за съхранение и пренос на енергия", каза Газдов. Според него трябва да се приложат европейските регулации в тяхната цялост.

Делян Добрев, народен представител от ГЕРБ-СДС, отчете, че първата стъпка за освобождаване на енергийния пазар е направена - имаме крайна дата за либерализиране на пазара на едро от средата на следващата година, а на дребно от края на 2025 година.

Нужно е уточняване на детайлите за либерализиране на пазара на едро. Има вече и резултати - през миналата година сме удвоили инсталираните мощности от фотоволтаици. Ще започнем да мислим и за инвестиции за съхранение на енергия. Към момента е заявено изграждането на мощности от 4500 мегавата фотоволтаици от най-малките, с мощност от 30 киловата до 4 мегавата. По думите му, ако те се случат, това означава 4,5 млрд. лева български инвестиции.

Депутатът от "Продължаваме Промяната" Радослав Рибарски подчерта, че трябва да се отделя внимание на съоръженията за съхранение на енергия, защото има много възможности и хората да се възползват от публичен ресурс, за да намалим флуктуациите на пазара на енергия. Нужни са и повече усилия за дългосрочни договори за доставка на енергия, и страховете от резки промени на пазара ще отпаднат.

Владислав Панев, народен представител от ПП "Демократична България", каза, че подкрепя либерализацията на пазара на ток. Енергията, получена от ВЕИ, свали цените и сега се борим да няма нулева цена на електричеството по обяд и през лятото. Виждам като основни рискове популизъм, рецесията, която вече е факт в Западна Европа и която ще намали инвестициите и потреблението на енергия, и състоянието на електроенергийната мрежа, където се надявам на повече инвестиции през Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Силно се надявам ветото на президента да бъде преодоляно, за да продължим напред с реформите, каза Панев.

Таско Ерменков, председател на енергийния съвет на БСП, посочи, че България освен обект на реформи и регламенти е и субект, тоест изработва ги. Битовите потребители са само 10 процента от общия пазар на ток и не оказват влияние на това дали пазарът е свободен. Либерализацията не е само мантра, а се основава на конкурентни цени още на ниво инвестиции, каза Ерменков./БТА