Либийският петрол - в капана на санкциите

Западните сили, които искат да помогнат на либийските бунтовници да продават петрол от контролираните от тях територии, пренебрегват санкциите на Съвета за сигурност на ООН, поставяйки либийския петрол на ръба на закона, посочват пратеници и анализатори, цитирани от Reuters.
Няма категорични насоки за законовия статут на либийския петрол от политически разединения комитет по санкциите на ООН и поради това черното злато може да остане недосегаемо, тъй като основните търговски играчи внимават да не нарушават санкциите на ООН, отбелязват дипломати от ООН и търговци. Дипломати от ООН заявиха пред Reuters, че членовете на Съвета за сигурност, които желаят да засилят дипломатическия натиск върху правителството на Кадафи, преди всичко Франция и Великобритания, са претупали двата пакета санкции и може да не са предвидили до каква степен тези санкции ще затруднят помощта за бунтовниците. След като 15-членният Съвет за сигурност на ООН прие първия пакет от санкции срещу либийския лидер Муамар Кадафи и приближените му на 26 февруари, бе създаден специален комитет, който да следи за прилагането им. Отговорностите на този комитет бяха разширени на 17 март, когато Съветът прие резолюция, налагаща забранена за полети зона над Либия и прибави Националната петрола корпорация (National Oil Corporation - NOC), централната банка и други компании към списъка на либийските фирми, с които е забранено да се прави бизнес. Комитетите по санкциите на ООН са съставени от 15 души и работят на принципа на консенсуса. Русия, която се отнася изключително критично към операциите на НАТО за защита на цивилните и налагането на забранена за полети зона, или някой друг член от съвета, могат да блокират изключенията за бунтовниците. Дипломат посочи, че една от идеите, които се тиражират, е от санкциите да бъде изключена Arabian Gulf Oil Company (AGOCO), която се намира на територията на бунтовниците. Тя е дъщерна компания на Националната петролна корпорация. Русия, Китай, Индия, Бразилия и Германия се въздържаха при гласуването в Съвета за сигурност за налагането на зона забранена за полети над Либия и разрешаването на военни действия за защита на цивилните. Оттогава БРИКС, чийто страни са членки на Съвета за сигурност, станаха изключително критични към действията на НАТО, тъй като според тях Атлантическият съюз помага на бунтовниците, а не на цивилните. САЩ, Великобритания, Франция и Катар са сред страните, които настояват за продажба на петрол от източните територии на Либия, където бунтовниците са се укрепили. Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън посочи неотдавна, че съюзниците от НАТО обмислят как да помогнат на бунтовниците да наберат средства. Търговци твърдят, че нежеланието да се купува либийски петрол ще продължи, докато не бъде окончателно разяснен легалният му статут. Друго решение може да бъде ООН да организира схема за покупка на либийски петрол подобна на схемата, която създаде за Ирак през 90-те години. Програмата на ООН "петрол срещу храна" в Ирак, която позволяваше на Ирак да продава петрол, за да купува хуманитарни стоки, бе засегната от твърдения за ширеща се корупция, а дипломати от ООН посочиха, че няма особено желание ООН да се върне в бизнеса за управление на петролни приходи.