Лиляна Павлова: Глътка въздух за бизнеса

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова прогнозира в интервю за БТА, че следващият строителен сезон ще даде възможност за глътка въздух за строителните компании. Само ние като министерство ще дадем възможност за инвестиции за над 1,5 млрд. лева, каза министърът и уточни, че от тези средства ще се възползват не само най-големите, но и малките компании в районите на страната. Министър Павлова съобщи, че държавата в максимална степен спрямо възможностите на бюджета се е разплатила със строителния бизнес. Оставащото е по проекта за Водното огледало в Кърджали - дължимите 25 млн. лева. Средствата са заложени в бюджета за следващата година.

Министър Павлова, какви са очакванията за развитието на строителния сектор през тази и следващата година?
Лиляна Павлова: Факт е, че към настоящия момент най-големият инвеститор в строителството е държава чрез еврофондовете. Затова смятам, че следващият строителен сезон ще даде възможност за глътка въздух за строителните компании, защото само ние като министерство ще дадем възможност за инвестиции за над 1,5 млрд. лева. В случая не говорим само за най-големите, но и за малките компании в районите на страната, които ще имат шанс да участват и да сторят. От срещите ми с
бизнеса разбирам, че частното потребление е по-свито, докато държавата с поръчките си е големият партньор. Същевременно има и фирми, които успяват да задържат темпото, което означава, че има някаква стабилност. Секторът "строителство" е сравнително стабилен.
По Ваши данни какъв е делът на фирмите - фалирали или замразили дейността си, колко души са загубили работа спрямо октомври миналата година?
Л.П.: От една страна вероятно може да има такива фирми, но от друга - фирмите, които са ангажирани в строителния процес, за да могат да спазят сроковете на договорите, на които ние изключително много държим, се налага дори да наемат допълнително хора. Особено това важи за фирмите, които работя на повече от един обект.
Има ли все още държавата неразплатени ангажименти към строителния бизнес?
Л.П.: Като държава в максимална степен спрямо възможностите на бюджета сме се разплатили със строителния бизнес. Това, което остава е по проекта за Водното огледало в Кърджали - дължимите 25 млн. лева. Средствата са заложени в бюджета за следващата година. Говорихме с финансовото министерство парите да се насочат от централния бюджет. Към момента обаче по моя информация местните власти имат проблем с плащанията на бизнеса. Това се дължи от една страна на старите задължения и заради налагането на финансови корекции на общините, като това са санкции, наложени заради грешка на определена община. Общините обаче, като възложители, трябва да се разплатят с фирмите, ако бизнесът си е свършил работа.
Когато поехте поста, откроихте сред водещите задачи на министерството - довършването на приоритетните проекти в сектор "Пътна инфраструктура", усвояването на средствата по програма "Регионално развитие", започването на работа по програмата за енергийна ефективност на жилищните сгради, ВиК инфраструктура и борбата с незаконното строителство. Какви са разчетите за бюджета на МРРБ за 2012 г., за да се покрият тези задачи и какви ще са приоритетните пера в него?
Л.П.: По отношение пътните проекти средствата, предвидени в бюджета на министерството, ще бъдат насочени за археология, проектиране и отчуждения. Извън това по държавните инвестиционни заеми има предвидени над 180 млн. лева за довършването на пътните проекти, финансирани от Световна банка по програма "Транзитни пътища 5". С тези средства ще можем в голяма да степен да довършим няколко ключови обекта през следващата година. Разбира се, ще останат и такива, които ще довършваме през 2013 г. Става дума за дългогодишни проекти. Освен това има предвиден ресурс в максимална степен и по оперативните програми. Надяваме се да можем да получим като ресурс около 500 млн. лева по оперативна програма "Регионално развитие" и по програма "Транспорт" - необходимият ресурс от около 200 млн. лева. За програмите за териториално сътрудничество също са осигурени средства както от бюджета, така и по извънбюджетната сметка, където страната ни е управляваща заедно с другите държави. В бюджета има средства за покриване на текущите разходи на ДНСК. За ВиК сектора имаме заемно споразумение със Световната банка, в рамките на което ще сключим договорите и за мастерплановете, за проектирането и за тръжните процедури за язовирите. В бюджета също има предвидени средства за доплащане на недовършените проекти по ИСПА, за които догодина изтичат гаранционните срокове.
Ще имаме ли шанс да удвоим средствата за саниране на жилищата след 2013 г.?
Л.П.: Ще се опитаме да стартираме стратегията за жилищна политика като дългосрочна стратегия и да започнем механизма по предоставяне на европейското финансиране на многофамилните жилища по програмата. Това ще е аргумент да покажем пред ЕК, че България освен, че има механизъм, по който да предоставя европейските средства, има и огромна потребност от подобно финансиране. Става дума за 780 000 апартамента, а със средствата, които имаме към момента можем да санираме по-малко от една трета от тази бройка.
Преди време посочихте, че през следващия програмен период за изпълнението на приоритетните дейности по ресорната програма ще са нужни поне 4 млрд. лева. Последните разчети какво показват?
Л.П.: Да така е. Имаме голяма стратегия за развитие на републиканската пътна инфраструктура. Неформалните разговори показват, че имаме подкрепа за коридор 4,
за лот 3 на магистрала "Струма", за който е необходим около 1 млрд.евро. Има подкрепа и за магистрала "Хемус". За останалото всичко ще е въпрос на преговори и проектна готовност и това да няма инвестиционен дисбаланс между жп-сектора, метрото и пътищата.
Ще пишете ли закон за пречиствателните станции, заради проблемите по морето?
Л.П.: Специално за морето, там не трябва закон, а проекти, с които да изградим необходимата инфраструктура. Оказваме пълно съдействие на кметове, които отговарят за територията си, искаме да ускорим процеса, защото не можем за рискуваме следващия летен туристически сезон. Държавните ВиК дружества финансираха и проектираха дълбоководното заустване на отпадните води. Общините
трябва да вземат решение, да си подадат проектите в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и да получат финансиране. Това трябва да стане до 1 декември и през пролетта да се направи първата фаза за решаване на проблема с липсващите пречиствателните станции - да се направи дълбоководното заустване.
Министър Павлова, каква е Вашата професионална мечта?
Л.П.: Моята мечта е да доведа до успешен край това, което заедно като екип с Росен Плевнелиев поставихме като програма. Това означава и пътища, и регионално развитие, и реформи във ВиК сектора.