Липсва визия, следователно и реформи в енергетиката

Липсата на цялостна визия за развитие на енергийния сектор и за предстоящите реформи води до липса на координираност и откровени противоречия в подготвяните стратегически документи – Интегриран национален план по отношение на енергетиката и климата, План за възстановяване и устойчивост, Пътна карта за климатична неутралност, териториални планове за справедлив преход, а като последица  естествено води и до неяснота относно предвижданите нормативни промени, както и ефектите от тях. Това се отбелязва в анализи на Институт за енергиен мениджмънт.

Публикуваните изменения и допълнения в Закона за енергетиката предвиждат редица допълнителни изменения в нормативни текстове на различни нива с различни институционални отговорности, но тези текстове не са представени все още. Недостатъчната прозрачност в процеса, както и липсата на информация за предстоящите промени води и до редица спекулации относно ефектите върху разходите на домакинствата, финансовата способност на крайните снабдители да изпълняват лицензионните си задължения в съвършено променени условия, очакваното развитие на борсовите цени и др. От своя страна, това води и до невъзможност за провеждане на информационна кампания сред потребителите.

Втората констатация е свързана с административния капацитет – предстоят съществени реформи в електроенергийния сектор, закъснелите стратегически и нормативни документи трябва да се подготвят и обсъдят в кратки срокове, а капацитетът на националните институции  да се справят с тези предизвикателства е съмнителен.

Продължава да не се осъзнава и все по-голямата роля на енергийният регулатор – противно на общоприетото мнение, в процеса на освобождаване на електроенергийният пазар на дребно значението на КЕВР не намалява, а се увеличава, като функциите и отговорностите й придобиват все по-комплексен характер.

Либерализирането на пазара на електрическа енергия за домакинствата отново тръгва хаотично: въпреки че за либерализирането на пазара на дребно се говори повече от 10 години, все още липсва ясна стратегическа визия за развитието на пазара, особеностите на избрания модел на пазарна реформа, етапи и срокове и очакваните ефекти върху различните пазарни участници.

Липсва цялостната концепция за пазарна реформа, която да даде предварителна рамка на законодателните промени, като допринесе за по-пълноценно обществено обсъждане на стратегическата промяна, каквато е предвидената пълна поетапна либерализация на електроенергийния пазар. Предложените изменения в Закона за енергетиката са само една част от цялостната реформа, включваща допълнителни изменения в законодателството, вкл. и на подзаконово ниво.

Необходима е яснота за ролите на всички участници на пазара – производители, крайни снабдители и търговци, домакинства – какви ще са техните задължения и по какъв начин ще бъдат защитени техните права. Необходима е и допълнителна информация за ролята на оператора на организиран борсов пазар, на регулатора, на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и на други държавни институции в предвижданата реформа.

Законопроектът реално налага увеличаване - вместо намаляване - на административната тежест за пазарните участници. Въпреки няколко вълни на либерализиране на пазара на електрическа енергия в България, изглежда, че ще повторим стари грешки, които ще доведат до увеличаване на административната тежест за пазарните участници.

Настоящите промени напомнят на хаоса от предходната вълна на либерализация, с тази разлика, че мащабите, съответно негативните ефекти, ще са несравнимо по-големи. Този път ситуацията е по-драматична, защото става въпрос за несравнимо по-голям брой потребители в сравнение с предните вълни – 4,66 млн., и най-големия дял в потреблението – над 1/3 от годишното потребление на електрическа енергия.

Същевременно процесът се осъществява едновременно с предстоящо (в неясно бъдеще) въвеждане на механизми за дефиниране и съответно подкрепа на енергийно бедни и уязвими потребители, концепции, чието въвеждане в националното законодателство е твърде закъсняло.

Според оценката за въздействието на Министерството на енергетиката, промените в ЗЕ не създават нови/не засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на избрания с промените в ЗЕ модел за реформа на пазара.

Същевременно, и някак „между другото“, промените задължават крайните снабдители (обслужващи 4,66 млн. битови потребители по регулирани цени) и търговците (обслужващи 278 битови потребители по свободно договорени цени) да предоставят възможност на битовите клиенти за сключване на договор за доставка на електрическа енергия, което включва и изготвяне и представяне за одобрение от КЕВР на правила за работа с техните потребители на енергийни услуги.

Подобен подход – задължително сключване на договор – беше възприет и при либерализирането на небитовите потребители на ниско напрежение през 2020 г. Ненужно усложненията и тежък административен подход, липсата на информационна кампания и недостатъчното време за провеждане на реформата доведе до това, че около 2/3 от небитовите потребители са прехвърлени към доставчик от последна инстанция, което доведе и до превръщането на този пазар в квази-регулиран сегмент.

Друг пример са предложените изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници. Предложените изменения в ЗЕВИ, включително ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, се мотивират с необходимостта от облекчаване на административните процедури за присъединяване на нови ВЕИ мощности, като на европейско ниво се обсъждат и допълнителни финансови стимули като договори за разлика, споразумения за изкупуване на енергия и др.

Зад тези предложения се крият две основни причини: анемичният ръст на нови ВЕИ проекти в периода между 2012 и 2020 г. и войната в Украйна, която води до несигурност за доставките на енергийни суровини и високи борсови цени на електрическата енергия, съответно до хаотични и донякъде конюнктурни мерки за изместване на природния газ като преходен енергиен носител.

През последните две години обаче виждаме, че въпреки всичко новите инвестиции във ВЕИ са факт, както в Европа, така и в България, т.е. административните процедури не изглежда да са пречка. По данни на ENTSO-E към август 2023 г. в България са присъединените ФЕЦ с инсталираната мощност от 2173 МВт в сравнение с 1084 през 2020 г., което е ръст от 1089 МВт (100%), а до края на годината се очаква присъединяване на още между 500 и 700 МВт.

Вероятно това се дължи на облекчаването на процедурите през последните две години, но по-вероятната причина са високите цени, които правят инвестициите силно рентабилни. Нещо повече – това са почти изцяло нови мощности, които не получават преференциална цена и се изграждат на пазарен принцип.

Това се случва в период, в който цените на суровините, транспорта, панелите и труда се увеличават, а заедно с това наблюдаваме и ръст на лихвите по кредитите. С други думи, нито растящите разходи са били пречка, нито осигуряване на необходимото финансиране, независимо дали става въпрос за собствени или привлечени средства.

Основният проблем, пред който са изправени новите инвестиции във ВЕИ, както на национално, така и на европейско ниво, са бариерите пред изпреварващото изграждане на необходимия капацитет на преносната и разпределителните мрежи за присъединяване на нови ВЕИ мощности.

За съжаление, това е тема, която едва през последните две години влезе устойчиво във фокуса на европейските институции, но все още не се разпознава като приоритет от националните политици, въпреки множеството апели както от ВЕИ производителите, така и от мрежовите компании. 

Вместо да се осигурят условия например за облекчаване на административните процедури (ниски прагове по ЗОП, усложнен и продължителен разрешителен режим) за нови мрежови проекти и за насърчаване включително чрез публични ресурси на новата мрежова инфраструктура, българските законодатели предвиждат абсурдни санкции и наказания за мрежовите оператори за неспазване на невъзможни за спазване срокове за присъединяване.

Например, предлага се значително увеличаване на размера на санкциите за неспазване на сроковете по процедурите за присъединяване – горната граница става 1 млн. лв. (при сегашна 50 000 лв.), а при повторно „провинение“ се въвежда минимален размер 30 000 лв. и максимален 3 млн. лв.

Предвидена е и допълнителна глоба лично за член на управителен орган или длъжностно лице, което е допуснало нарушение на сроковете по процедурите в размер от 1000 до 10000 лв., а при повторно нарушение – от 3 000 лв. до 30 000 лв. За пореден път е уместно да се обърне внимание, че никъде, в никой друг закон няма предвидени административни санкции в такива размери – несъответстващи на степента на засягане на обществения интерес. За сравнение, при натравяния, замърсяване на околната среда, разливи например на нефт и нефтопродукти и др., застрашаващи живота и здравето на хората, налаганите санкции са от порядъка на десетки пъти по-ниски.

Подходът към темата за въглищата и справедливия преход е свидетелство за проблема с липсата на открит и пълноценен обществен диалог и привидната прозрачност в предприеманите политически решения. Хората биват или целенасочено, или неумишлено заблуждавани и нямат никаква представа какво предстои, а в предизборна ситуация това винаги води до политически спекулации и злоупотреби с обществено доверие.

Самите териториални планове за справедлив преход са много далече от конкретиката, която е необходима в този тип документи, особено на такъв напреднал етап – практически се обявяват като финализирани и до края на месец септември трябва да бъдат изпратени окончателно в ЕК. Изненадващи са например скорошните изявления от правителствени представители в този смисъл, че до края на месеца ще бъдат договорени конкретни мерки за съгласуване за продължаване на работата на въглищните централи отвъд договорените с ЕК срокове. На този фон не могат да се пренебрегват два съществени факта:

Първият е, че с административни и политически стъпки въглищата няма как да бъдат спасени и че пазарът ги помита със страшна сила, при това много по-бързо от очакваното.

Вторият е, че за максимален социален и демографски ефект е важно бързо на темата да бъде погледнато в стратегически план, както и да бъдат взети административни и политически решения, но не за спасяване на въглищата с административни мерки, а за представяне на реалната картина. В този план следва да бъдат ревизирани всички решения на Народното събрание, посветени на въглищата, наличието на които реално блокира пазарния ход на нещата, но същевременно води до бавенето на необходимите реформи и реална загуба на средства. Реално, усилията в държавната политика следва да бъдат преориентирани , но за това е нужна цялостна визия, която липсва.

Всички действия, насочени към спасяване на въгледобива, следва да имат икономическа обосновка, като същевременно отчитат екологичните изисквания, конкуренцията в национален, регионален и европейски мащаб, както и цялостната промяна на енергийния пазар, в който въглищата определено нямат бъдеще.

Институтът подчертава необходимостта от

ясна визия на национално ниво, открито споделена с обществото;

пътна карта за реформи по територии, която да съдържа конкретика относно стъпки, време и ефект;

максимално стимулиране и целева подкрепа на местната власт и на бизнеса по места за реализация на националната визия;

актуализиране на формата на обществено обсъждане.