АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).
Основната лихва на РЦБ през 2024 година се повиши до 21% - най-високото ниво от ранните дни на управлението на президента Путин. Целта на институцията е да овладее инфлацията в страната. В отговор търговските банки предложиха на клиентите си краткосрочни депозити с лихви, достигащи до 30 процента.
През 2023 г. те са 11,8 на сто, най-висок е делът на в Нидерландия - 30,6 на сто, следвана от Италия - 20,8 на сто и Малта - 19,8 на сто. Най-нисък е той в Румъния - 1,3 на сто, Ирландия - 2,3 на сто и Финландия - 2,4 на сто. България е с 5%.
Чехия (2,8 на сто) е била с най-ниска безработица сред страните от ЕС през септември 2024 г., следвана от Полша (2,9 на сто) и Малта (3 на сто). Най-висока е останала безработицата в Испания (11,2 на сто) и в Гърция (9,3 на сто).
Най-високите цени на електроенергията, включително данъците, за битовите потребители през първото полугодие на 2024 г. са в Германия (39,5 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (37,4 евро) и Дания (37,1 евро). На обратния полюс са Унгария (10,9 евро за 100 киловатчаса), България (11,9 евро за 100 киловатчаса) и Малта (12,6 евро за 100 киловатчаса).
Лихвите по едногодишните срочни депозити могат да се понижат с поне 20 базисни пункта, докато тези с по-дълъг срок могат да се свият най-малко с 25 базисни пункта, според информацията на "Блумбърг нюз".
Европейската централна банка днес понижи водещите си лихви с по 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта), сочи сайтът на финансовата институция. Депозитната лихва на централната банка на еврозоната, основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение и се свиват до съответно 3,25 на сто, 3,40 на сто и 3,65 на сто.
Основният двигател на този ръст са атрактивните банкови условия и ниските лихви по кредитите. В същото време, пред пазара стоят много неизвестни, като например влизането на България в Еврозоната, както и глобалните събития като военните конфликти в Русия/Украйна и Близкия Изток, които също оказват влияние.
Първата междинна цел на България е до 2025 г. да имаме 5 % сертифицирани площи. До 2030 г. сертифицираните площи за биопроизводство в страната трябва да достигнат 10 % от общата земеделска площ. Експерти отбелязват, че по този показател към момента България е на предпоследно място в ЕС, като след нас е Малта, а Австрия наближава вече 27 %.
Това поставя България сред водещите 5 държави в ЕС по ръст на нощувките с повишение от 6,3 на сто спрямо същия период на 2023 г., съгласно публикуваните до момента данни. Първото място заема Люксембург с ръст от 22,2 на сто, следвана от Малта с 12,3 на сто, Латвия с 6,4 на сто, а Полша допълва челната петица с 3,9 на сто, по текущи данни от Евростат.