Лихвите постепенно падат

След силната динамика в лихвените нива както по кредити, така и по депозити, лихвите плавно тръгнаха надолу. Това показват новите данни на БНБ.
И в левове, и в евро годишният лихвен процент по новопривлечените срочни влогове за населението отчита намаление за втори пореден месец. Средно за пазара лихвите по левови влогове са на ниво 7.99 процента, като намаляват за един месец с 0.16 процентни пункта. При тези в евро понижението е с 0.18 пункта до 6.34 процента.
Спад в лихвените нива има при всички предлагани чрез промоционални кампании срочни депозити до една година. При фирмените срочни влогове намалението по левовите сметки е с 0.33 пункта до 6.36 процента. Това би могло да се приеме и като първи сигнали за укротяване на депозитната война, като е добре да се изчакат още няколко месеца, за да се види дали ще се превърне в тенденция, коментираха за БТА банкови експерти.
Според данните на БНБ лихвите по заемите също вървят надолу. Нивата по новите потребителски кредити в лева намаляват с 0.07 пункта от 14.22 до 14.15 процента. От началото на годината това е второто понижение на показателя, като първото беше през март. Експерти коментират, че въпреки пониженията и при цената на депозита, и при тази на кредита, лихвите едва ли ще се върнат на нива отпреди началото на кризата.
И през четвъртото тримесечие на тази година ще има намаление на лихвите по кредитите и депозитите от страна на българските банки, коментира Момчил Андреев, изпълнителен директор на Raiffeisenbank България. По думите му обаче лихвените нива все още няма да стигнат тези отпреди фалита на Lehman Brothers.
Според Андреев в момента вече се наблюдават движения на лихвените проценти в посока надолу. Като причина за това той посочва намаляването на премията за странови риск на България, измерена чрез т.нар. кредитни суапове за защита от фалит (CDS) върху българския държавен дълг.
Изпълнителният директор на UniCredit Bulbank  Левон Хампарцумян също прогнозира плавно намаляване на лихвите, но предупреждава, че те едва ли ще се върнат на рекордно ниските си нива отпреди кризата.
Тенденцията е през четвъртото тримесечие да има спад на лихвените проценти по депозитите по две причини - първо заради това, че имаме ликвидност, и второ заради това, че рисковата надбавка за страната падна с 2.5 до 3 процентни пункта, а когато беше разгарът на кризата, тя беше 12 процента, коментира председателят на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова.
Това ни дава основание да смятаме, че ресурсите, които бихме ползвали от международните пазари, биха били на по-ниска цена и това ще ни даде основание да кредитираме на по-ниска цена, отбеляза тя. Но на първо място трябва да се подобри
икономическата среда, за да се търси от банките оживено кредитиране. Трябва много добре да е ясно, че лихвените нива няма да се върнат на онези стойности, които са били преди кризата. Доста време ще мине до затихване на кризата, да се стабилизира икономическата обстановка в страната, за да се кредитира на едни разумни нива, смята Маринова. 
Трябва да се знае, че лихвените проценти в момента са по-високи от тези преди кризата, но това е в резултат на цялостната икономическа среда. Напоследък някои доста активно съдействат, говорят и приканват хората да не си плащат задължението, което е много вредно. Защото при забавяне клиентът ще попадне в кредитния регистър като некоректен платец и няма да може да ползва кредити после, тъй като кредитната му история няма да е добра, предупреждават банкови експерти.
Вече е стигнат прага на качването на лихвените проценти, защото то не е полезно за банките. Първо, защото тези, които се възползват от депозитните лихви, са хора с пари, а не са масата от хора, и те използват това в коя банка ще получат по-висок лихвен процент. Според банкерите това са депозитни туристи, защото като свърши една промоция, отиват в другата банка, на друга промоция да печелят от лихвите. Това обаче не допринася за увеличаване на паричната маса в банковата система и е излишно да се прави, защото след това ще се увеличават лихвите и по кредитите, което пък в настоящата ситуация на криза не е желателно.
От Националната асоциация на българския бизнес призовават банките в страната да намалят лихвените нива до 4 процента и да предоставят възможност за разсрочване на кредитите поне с 2 години.   
За една година лошите заеми са нараснали почти тройно. Към 31 август 2009 невърнатите или забавените кредити са 2,75 млрд. лв., или 7,37 процента от размера на всички борчове. В края на август 2008 тези задължения са били 2,8 процента от всички заеми. Най-сериозно е нарастването при потребителските дългове. Делът на невърнатите задължения при тях набъбва до 9,05 процента в края на август 2009 . (спрямо 8,27 процента в края на юли и 4,25 процента в края на август 2008 ). Жилищните кредити са с най-нисък дял сред лошите и преструктурираните - едва 6,25 процента в края на август 2009 г. спрямо 5,4 процента през юли и 2,12 процента преди година.
Според данните на централната банка домакинствата и фирмите изпитват все по-големи затруднения да погасяват вноските по взетите от банките средства. Лошите заеми обаче могат да предизвикат затруднения във финансовата система, ако делът им мине 10-15 процента, отбелязват експертите.