Лица от „петата колона” в България

Тези дни председателят на ЕК Жозе Барозу изказа предположението, че "в България има хора, които са агенти на Русия". Така ли е наистина? За коментар потърсихме политолога Даниел Смилов и икономиста Красен Станчев.
Хората, които окачествяват България като „ахилесовата пета” на ЕС, тъй като осуетявала опитите за постигане на обща позиция по руско-украинския конфликт, определено реагират пресилено, смята политологът Даниел Смилов от софийския Център за либерални стратегии. „Сегашните управляващи в София едва ли биха заели някаква самостоятелна проруска позиция, с която да блокират решенията на ЕС. Но те с удоволствие биха се присъединили към групата на онези държави-членки, които настояват за по-меки санкции срещу Русия - или дори за отлагането им. С други думи: София би застанала зад гърба на някоя голяма държава, чиято позиция спрямо Русия е сравнително умерена. А ако тази държава се нарича Германия, властимащите в България биха били особено доволни. Но и по-малки държави, като Чехия например, биха свършили работа. А с оглед на факта, че позицията на България едва ли ще бъде решаваща при формирането на общо становище, е пресилено да се твърди, че в това отношение България е най-слабото звено в Евросъюза”, казва Смилов.
Кой в България защитава интересите на Русия?
Политологът посочва, че истински го тревожи един друг аспект на проблема, на който внимание обърна и председателят на ЕК Жозе Барозу. Тези дни той заяви, че в България имало хора, които са агенти на Русия.
„Най-притеснително е това, което се случва в левицата - там се появиха силни и отчетливи проруски гласове. Конкретен пример е депутатът Николай Малинов, който съвсем открито защитава проруски интереси. БСП е явно раздвоена относно случващото се в Русия и Украйна, тъй като се опасява, че ще изгуби някакъв русофилски вот“, отбелязва политологът Даниел Смилов.
Той смята, че най-важният въпрос в случая е дали в България има активни политически сили, които открито защитават проруски интереси. Отговорът е: да, такива сили има и една от тях е „Атака“. Тази партия е опасна не толкова заради бутафорните заплахи на лидера си, че щял да свали правителството, ако то подкрепи санкции срещу Русия, колкото заради трайната си антиевропейска и проруска ориентация. А фактът, че съдбата на управляващия в София формат е силно зависим именно от партия като „Атака“, би трябвало да тревожи всеки в България и извън нея, убеден е Смилов.
Икономистът Красен Станчев от софийския Институт за пазарна икономика е на мнение, че „това, което се говори за България в Брюксел, не визира точно България“. Станчев смята, че адресати на критиките от Брюксел са предимно четирима български политици - лидерът на БСП Сергей Станишев, почетният председател на ДПС Ахмед Доган, премиерът Пламен Орешарски и икономическият министър Драгомир Стойнев. Станчев добавя към този списък и имената на двамата депутати от БСП, по чието предложение сега Народното събрание се опитва да измъкне проекта „Южен поток“ от обсега на европейското законодателство.
„От години в България упорито се прокарват и защитават интересите на големи руски държавни компании. Наскоро говорителят на БСП имаше наглостта да обяви, че недопускането на трети страни до капацитета за пренос на газ през „Южен поток“ било продиктувано от българския национален интерес. От което излиза, че е наш национален интерес в България да има по-малко конкуренция, цените на природния газ да бъдат над средните за Европа, а страната да си остане сред петте най-зависими от „Газпром“ държави-членки на ЕС“, казва Красен Станчев. И добавя, че в икономически план България се подчинява на Русия от десетилетия насам.
Това стопанско подчинение е факт още от 1960 година, когато НРБ обявява фалит пред Московската народна банка. Именно невъзможността на София да изплаща вноските по кредитите, отпуснати ѝ от СССР, става повод за секретното решение на ЦК на БКП за присъединяване на България към СССР като негова 16-а република, припомня Красен Станчев.

Огромни загуби заради зависимостта от Русия
Обстоятелството, че пет години след газовата криза от януари 2009 година България все още не е изградила докрай нито една спасителна газова връзка, е „част от политическите действия за поддържане на зависимостта от Русия“, убеден е Станчев. Тази зависимост е причинила и продължава да причинява огромни загуби на българската икономика - 2 милиарда долара, погребани в проекта „АЕЦ Белене“, поскъпване на природния газ с цели 25 процента, след като под натиска на „Газпром” България измени договора за доставки, както и 100-те милиона лева, с които държавният бюджет ежегодно субсидира вътрешните потребители на доставяния от „Булгаргаз” скъп руски газ, посочва икономистът Красен Станчев./DW.DE