АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През миналата година 6,8 процента от населението на ЕС е било изправено пред тежки материални и социални лишения, като този дял нараства леко спрямо 2022 г., когато бе 6,7 процента. Това показват най-новите данни на Евростат.
Най-много са те за 2022 г. са регистрирани в Румъния (25,4 на сто), България (18,6 на сто) и Гърция (14,9 на сто). Под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС: Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.
В страните членки в България е регистриран най-голям дял на хора, изпитващи значителни материални лишения през 2019 г. - 19,9%. Следват Гърция с 15,9% и Румъния - 12,6%.
Комбинираният индикатор за риск от бедност и социално изключване включва три показателя: риск от бедност, нисък интензитет на икономическа активност и материални лишения.
Около 30 процента от българите не са можели да си позволят заради финансови проблеми събиране с приятели /или семейства/ веднъж месечно за по питие или храна, показват последни данни от анализ на Евростат за материалните лишения, които са съпътствали европейските домакинства през 2014 г.
Ако не може да си позволите следните неща: една седмица ваканция извън дома; ядене на червено месо, пилешко, риба или вегетарианския им еквивалент през ден и други.
12,5% от жителите на конфедерация живеят в домакинство, което се затруднява да свързва двата края и че само 1% са изложени на тежки материални лишения спрямо съответно 25,6% и 8,8% в Европа.
55,6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Около 5,3 процента от населението живее в лишения, което според определението на европейските статистици означава да не можеш да си плащаш наема навреме, да не можеш да ядеш месо през ден или да си купиш кола, пералня или цветен телевизор.
Повече от половината българи търпят материални лишения. Tова е над 3 пъти повече от средното в Европейския съюз и поставя страната ни начело по този показател.