Ловният билет като винетката

Въвеждане на винетен принцип на заверка на билетите за лов на едър и дребен дивеч предвижда една от поправките в Закона за лова, които предстои да бъдат гласувани на второ четене в парламента. Така билетът ще е валиден до края на януари и ще отпадне необходимостта ловците да го заверяват за няколко дни от януари. Това каза за „Агрозона“ Асен Пиперков, председател на Българския ловно-рибарски съюз. Заверката на билета сега изтича в края на декември. През януари има още два излета, а правото на лов е до 14 януари. Така ловецът трябва да отиде преди Нова година да презавери билета си. Това са неудобни технически трудности за 128 000 ловци в страната, обясни той.

„Законът за лова е най-често променяният от всички в Република България. Едва ли нещо съществено ще се промени, докато не се промени собствеността на дивеча и от държавна стане частна.“, казва ловецът. Основното ограничение, по думите му, идва от конституцията, в която е записано, че дивечът е държавна собственост. „На Запад е различно – собственикът е отговорен дивечът да не изчезне от територията, която стопанисва. От там се вижда разликата в стопанисването чисто като интерес. Докато ние не променим това дивечът да е държавна собственост, проблемът с изчезването на дивеча няма да се реши. Концесионерът взима определена територия и дивечът в нея е държавна собственост, а ловците имат право да го избият.“

Докато ловът не стане отговорен и добре платено хоби, няма да имаме развитие, категоричен е Асен Пиперков: „Целогодишният билет за лов струва 100 лв. за всички видове животни. Държавата отдаде на концесия част от своите територии на юридически лица. Получи се така, че концесионерът плаща огромни пари за територия, а дружинката, която ловува на негова територия, не плаща нищо. В чужбина се плаща за отделните видове дивеч и ловецът знае колко му струва удоволствието. При нас със 100 лв. можеш да стреляш по всичко. Това не е правилна политика, защото не можем да си позволим да търгуваме с природата. Ловът е хоби, а не препитание.“

Всичко опира до това да има някой, който да носи отговорност, категоричен е той: „В момента няма значение дали се убиват 10 или 15 екземпляра, никой не губи освен държавата и природата. В един момент ще изгубим природното разнообразие. Даваме хиляди за лешоядите вместо да се вложат разумно в опазване на животни като зайци, муфлони, диви кози, диви котки и др. Рисът и яребицата отдавна ги няма.“

Проблеми в опазването на дивеча идват и от фермерите. „Трябва да се промени мисленето на земеделските производители.“, казва Асен Пиперков, „Откакто земеделието стана печеливш бизнес, започна проблемът с намаляването на прелетния дивеч в тези райони. Заради евросубсидиите, които получават, фермерите жънат нивите си и след няколко дни орат. Така не дават възможност на прелетния дивеч да се застоява и да се възпроизвежда. Преди се чакаше 4 месеца след жътва, след това се ореше.“

Обработката на площите с пестициди също унищожава дребния дивеч. „Заекът почти е изчезнал в някои части на страната. Това се случва през последните години, защото земеделието се развива силно, започна третирането с химикали. Ние предложихме на земеделските производители малка част от субсидиите да бъде заделена за задивечаване и грижи за дивеча, но това не стана./Агрозона