Лошите кредити "изяждат" част от печалбата на банките

Докато лошите кредити продължават да "изяждат" част от печалбата на банките, лихвените нива ще продължат да са сравнително високи, а хората ще продължат да са по-консервативни във финансовите си планове. Това каза в интервю за БТА банкерът Асен Ягодин, заместник-председател на Асоциацията на банките в България (АББ). Според Ягодин раздвижване при кредитирането можем да очакваме, когато икономиката реално започне да излиза от кризата. На този етап наблюдаваме само известно раздвижване при износа, докато вътрешното търсене остава твърде слабо, посочи банкерът. Ягодин прогнозира, че фирменото кредитиране ще бъде един от двигателите на кредитния растеж през следващата година.

Как оценявате състоянието на българските банки? Преди време казахте, че част от тях могат да излязат и на загуба в края на годината. Още ли сте на това мнение и създава ли това опасност за банковата система?
Всъщност по-важното е, че българската банкова система премина през най-тежката част на кризата стабилна, добре капитализирана и със завидна ликвидност.В същото време банките не работят във вакуум - нормално е когато местната икономиката страда, част от тежестта да се абсорбира от финансовия резултат на банковата система. На практика беше изчерпан потенциалът за увеличаване цената на кредитите като начин за компенсиране на растящите провизии за лоши кредити. В същото време укротяването на депозитните лихви до нивата от преди кризата е бавен процес. В подобна среда е повече от закономерно банките да отчитат по-ниска печалба, а някои да отчетат 2010 г. на загуба. И в това няма нищо страшно, когато показателите на местната банкова система остават сред най-силните в региона.Очаквам 2011 г. да ни върне към по-здравословни нива на крайна печалба.

След като Ирландия потърси външна помощ, за да се справи с дълговата криза, ЕС взе решение да провежда ежегодно стрес тестове на европейските банки. Готови ли са българските банки за подобно изпитание?
По принцип стрес тестовете се провеждат на ниво банкова група, което засяга косвено представените в България дъщерни дружества. На база стабилните си показатели българските банкови подразделения допринасят за по-доброто представяне на банките-майки. Не трябва да забравяме, че статистиката на БНБ отчита близо 18 процента капиталова адекватност, над 22 процента ликвидно съотношение и под 11 процента лоши кредити - много добри стойности на фона на аналозите ни от региона на Централна и Източна Европа.
Според последната статистика на БНБ отново се засилва ръстът на лошите кредити и те достигат вече 17,55 процента от всички отпуснати кредити като делът на кредитите с неплащане над 90 дни е 10,61 процента. Плашещи ли са тези данни, какъв е прагът на необслужвани кредити, който системата може да понесе?
Преди всичко трябва да тълкуваме правилно и в дълбочина обявяваните проценти. Първият например включва в себе си освен дела на необслужваните заеми, така и всички преструктурирани заеми. Логично е да очакваме голяма част от последните да влязат в редовно обслужване. Втората цифра (11% лоши кредити) също не отразява реално нивото на потенциална загуба за банките. Това е така, защото зад голямата част от просрочените кредити стоят ликвидни обезпечения, продажбата на които рано или късно ще покрие част или дори целия дълг. От друга страна, вече споменах, че местните банки
разполагат с достатъчен обем капиталова база, която да буферира евентуални загуби от непогасени кредити.
Нарастването на лошите кредити ще забави ли съживяването на кредитирането, което наблюдаваме през последните месеци?
Логично двата процеса си влияят и докато лошите кредити продължават да "изяждат" част от печалбата на банките, лихвените нива ще продължат да са сравнително високи, а хората ще продължат да са по-консервативни във финансовите си планове. Раздвижване при кредитирането можем да очакваме, когато икономиката реално започне да излиза от кризата. За съжаление на този етап наблюдаваме само известно раздвижване при износа, докато вътрешното търсене остава твърде слабо.

Каква е прогнозата ви за лихвените нива, ще се понижават ли и занапред?
Процесът на нормализиране на лихвените нива, както при депозитите, така и при новите кредити е вече в ход и на всички ни се иска това да се превърне в стабилна тенденция. Едно трябва да е ясно - банките имат интерес от нарастване на кредитния оборот, а не от нереално завишаване цената на кредита.
Пощенска банка е една от водещите в кредитирането? Към кои пазарни сегменти сте се насочили и какъв е подходът ви, така че да избягвате рисковите клиенти?
Ние сме универсална банка и съответно клиентската ни база е много широка - работим както с големи корпоративни клиенти, така и с домакинства и предприемачи. В настоящата ситуация е нормално банките да имат по-високи изисквания към новите си клиенти и определено сме по-внимателни в управлението на риска. Важно е да се разбере, че това е в услуга както на новите ни клиенти, търсещи кредит, така и на досегашните ни клиенти, които са доверили парите си на Пощенска банка.Правилото е: по-малко риск в кредитния портфейл води до по-добри условия за кредитиране, което от своя страна осигурява по-добра защита на спестяванията.

Изостава ли фирменото кредитиране? На какво финансиране могат да разчитат фирмите в момента?
Не бих казал. Мисля, че точно фирменото кредитиране ще бъде един от двигателите на кредитния растеж през следващата година. В момента най-силно се представят експортно ориентираните фирми. Започна съживяване и при оборотното кредитиране като цяло. Вероятно в паралел със съживяването на
икономиката ще започне търсене и при инвестиционното финансиране. Засега обаче фирмите са изключително внимателни в преценката дали могат да си позволят влизане в дългосрочни задължения при положение, че търсенето е все още нестабилно.

Сигнализирахте за недобронамерени фирми - клиенти на банки, които обявяват фалит със задна дата, така че банките да не могат да си съберат вземанията. Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се избегне това?
Мисля, че необходимите промени са вече в ход, надявам се съвсем скоро да бъдат "затворени" вратите за недобросъвестните длъжници. Това е в интерес както на банките и техните изрядни платци, така и на обществото като цяло.
Как ще коментирате последните промени в Закона за кредитните институции, които задължават банките да информират клиентите си при промяна на лихвите?

Приветствам всяка стъпка в посока подобряване комуникацията между клиент и банка. Искам обаче да подчертая, че и досега тази комуникация беше достатъчно прозрачна. Повечето банки, включително Пощенска, имат изградена практика да информират клиентите си за промени в лихвените нива посредством нарочни писма, чрез обяви в пресата и в клоновете си, както и чрез Интернет страниците си. Трябва обаче и клиентите да следят по-внимателно случващото се с кредита им. Важното е при въвеждане на подобни ангажименти за банките да не се отива в крайности така, че без постигане на реална полза за клиентите да се повишава цената за обслужване на кредитите и оттам цената им.

Ще има ли съживяване на Българската фондова борса? От правителството дойдоха заявления, че съвсем скоро на борсата ще бъдат миноритарните пакети от електроразпределителните дружества?
Всички пазарни участници очакват с интерес появата на нов флагман, както се случи при появата на БТК. Появата на пакети от държавни дружества ще привлече не само интереса на местните инвеститори, но и на чуждестранни. Това от своя страна ще доведе и до ръст в оборота на търгуваните компании, както и до появата на нови компании с публичен статут.