Любопитни факти за Виенските кафенета

В исторически план Виенското кафене е играло решаваща роля в изграждането и оформянето на културата във Виена. Междувременно Виенските кафенета са се превърнали в институция. Днес този уникален феномен е добре познат по света и привлича множество чуждестранни туристи, както и местни жители, но ето и няколко забавни факта, които може би не са толкова известни.  

1. Защо Виенските кафенета са нематериално културно наследство на ЮНЕСКО?

През 2011 г. виенските кафенета са официално включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. В австрийската столица кафенето играе ролята на втори офис, на дом, на място за срещи след прекарана в операта или театъра вечер. На чашка кафе във Виена можете да прекарате безброй часове, да прегледате пресата или пък просто да поразмишлявате върху живота. И днес гостите могат се възползват от гъвкавото работно време от 6 ч. сутринта до полунощ, да се насладят на виенските специалитети и да присъстват на литературни четения и музикални вечери. В истинските Виенски кафенета се сервира храна по всяко време, а специфичната задушевна атмосфера се дължи на постоянните гости. ЮНЕСКО мотивира решението си по следния начин: В кафенетата се консумира място и време, но се заплаща само кафето.  

1. Виeнско кафе? Не, един „файтон с един кон“ (Einspänner / Айншпенер) моля!

Всеки, който си поръча виенско кафе във Виена, сигурно ще бъде изгледан с учудване от сервитьорите. Който все пак иска да пийне едно типично за Виена кафе, е добре да знае и виенското му име, а то е Айншпенер. То възниква като кафе за кочияши, които карат файтони с един кон. С една ръка кочияшът държи юздите на коня, а в другата – кафето. Целта е то да остане топло възможно най-дълго, за да може да бъде изпито по време на почивка. За целта двойното еспресо е покрито с гъсто разбита сметана, която служи за топлоизолация. Днес Айншпенер се сервира в стъклена чаша с дръжка. Обичайно се пие през сметаната, която не се разбърква.

1. Защо към кафето във Виена се сервира и чаша вода?

Кафето с чаша вода има дълга история. Ако първоначално тя е служела за друга цел, а именно да се постави в нея използваната лъжичката, то това се е променило през 1873 г., когато е открит първият водопровод от Алпите и по този начин се е подобрило качеството на питейната вода. Дотогава кафенетата е трябвало да инвестират в пречистване на водата, за да приготвят и сервират най-доброто кафе. Водата от Алпите представлява облекчение за кафенетата и, разбира се, намалява разходите им. Кристално чистата вода, която преди е била предназначена единствено за богатите, става достъпна за всички и същевременно предпоставка за приготвяне на качествено и вкусно кафе. И до ден днешен чашата вода се смята за добър тон във виенските кафенета. По този начин те ежедневно напомнят за високото качество на виенската вода.

1. На какво седят гостите във Виенските кафенета?

Когато говорим за типичното виенско кафене, съществуват множество социални практики и ритуали, които създават много специална атмосфера. Освен огромното разнообразие от кафе, сладкиши и международни вестници, виенското кафе е известно и с масите си с мраморни плотове, поставките за вестници и полилеите и столовете на австрийската фирма Тонет, наричани у нас просто виенски столове. Историята на фирмата започва в средата на деветнадесети век, когато германският дърводелец Михаел Тонет се преселва от германския град Бопард край Рейн във Виена. Тук той патентова изобретението си да извива "вареното дърво" и слага началото на най-голямата мебелна империя на деветнадесети век. Класическият стол № 14 на Тонет се счита за традиционен за Виенските кафенета. Облегалката на стола, произведен за първи път през 1859 г., е направена са от термично обработени и извити в специални калъпи букови пръчки, така наречения варен бук. От този модел са произведени петдесет милиона стола. Виенските столове се отличават с непреходна елегантност, а който иска да ги изпробва, трябва просто да посети някое Виенско кафе.

1. Кое е най-необичайното място за кафене?

Във Виена има кафене и на гробищата. Виенското централно гробище наистина е необичайно място за кафене, но това още веднъж показва специалното отношение на виенчани към смъртта. След разходка из гробищния парк, който наистина си заслужава да бъде посетен,  всеки може да се подкрепи и едно истинско виенско кафе и с някой от специалитетие на известната сладкарница Оберла (Oberlaa).

Снимки:

Café Landtmann © WienTourismus/Christian Stemper

Café Schwarzenberg, Einspänner © WienTourismus/Julius Hirtzberger