Лятото на ястребите

Сиймор Хърш, seymourhersh.substack.com

Минаха седмици, откакто разгледахме приключенията на външнополитическия клъстер на администрацията на Байдън, ръководен от Тони Блинкен, Джейк Съливан и Виктория Нюланд.

Как триото военни ястреби прекара лятото?

Съливан, съветникът по националната сигурност, наскоро заведе американска делегация на Втората международна среща на върха за мир, която се проведе по-рано този месец в Джеда, Саудитска Арабия. Срещата беше ръководена от престолонаследника принц Мохамед бин Салман, известен като MBS, който през юни обяви сливането на подкрепяния от държавата му голф тур и PGA. Четири години по-рано MBS беше обвинен, че е наредил убийството и разчленяването на журналиста Джамал Хашоги в консулството на Саудитск арабия в Истанбул заради предполагаема нелоялност към държавата.

Колкото и невероятно да звучи, тази мирна среща се състоя и сред звездите ѝ са бяха MBS, Съливан и президентът на Украйна Володимир Зеленски. Липсваше обаче представител на Русия, която не беше поканена на срещата. Тя включваше само няколко държавни глави от по-малко от петдесетте държави, които изпратиха делегати. Конференцията продължи два дни и привлече нещо, което може да се опише като малко международно внимание. 

Ройтерс съобщи, че целта на Зеленски е да получи международна подкрепа за "принципите", които той счита за основа за уреждане на войната, включително "изтеглянето на всички руски войски и връщането на цялата украинска територия".

Официалният отговор на Русия на неслучилото се събитие дойде не от президента Владимир Путин, а от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков. Той нарече срещата на върха "отражение на опита на Запада да продължи безплодните, обречени усилия" да мобилизира глобалния Юг зад Зеленски. 

Индия и Китай изпратиха делегации на сесията, вероятно привлечени от Саудитска Арабия заради огромните ѝ петролни запаси. Един индийски академичен наблюдател определи събитието като постигащо малко повече от "добра реклама за събирателната сила на MBS в рамките на глобалния Юг, позиционирането на кралството в тази група  и може би по-тясно, подпомагайки американските усилия за постигане на консенсус като се увери, че Китай присъства на срещата с в една стая с Джейк Съливан." 

Междувременно, далеч на бойното поле в Украйна, Русия продължи да осуетява продължаващата контраофанзива на Зеленски. Попитах един служител на американското разузнаване защо именно Съливан се появи от външнополитическия кръг на администрацията на Байдън, за да председателства несъществената конференция в Саудитска Арабия.

"Джеда беше бебето на Съливан", казва служителят.

"Той планираше тя да бъде еквивалентът на Версай на президента Удроу Уилсън. Големият съюз на свободния свят, който се събира на тържество на победата след унизителното поражение на омразния враг, за да определи облика на нациите за следващото поколение. Слава и почести. Повишаване и преизбиране.

Перлата в короната трябваше да бъде постижението на Зеленски за безусловната капитулация на Путин след мълниеносната пролетна офанзива. Те дори планираха процес от типа на Нюрнбергския в световния съд, с Джейк като наш представител. Само още една издънка, но кой ли брои? Появиха се четиридесет нации, всички с изключение на шест, които търсеха безплатна храна след затварянето на Одеса." - препратка към ограничаването от страна на Путин на доставките на украинска пшеница в отговор на подновените атаки на Зеленски срещу моста, свързващ Крим с руския континент. 

Достатъчно за Съливан. Нека сега се обърнем към Виктория Нюланд, архитект на свалянето на проруското правителство в Украйна през 2014 г. - един от американските ходове, които ни доведоха до тук, въпреки че Путин беше този, който инициира ужасната настояща война.

В началото на това лято Байдън издигна ултраястреба Нюланд за изпълняващ длъжността заместник държавен секретар, въпреки горещите възражения на мнозина в Държавния департамент. Тя не беше официално номинирана от страх, че това ще доведе до адска борба в Сената. 

Именно Нюланд беше изпратена миналата седмица, за да види какво може да бъде спасено, след като преврат доведе до свалянето на прозападното правителство в Нигер, една от групата бивши френски колонии в Западна Африка, които са останали във френската сфера на влияние. Демократично избраният президент Мохамед Базум беше свален от поста си от хунта, водена от началника на президентската охрана генерал Абдурахман Тхиани. Генералът суспендира конституцията и вкара в затвора потенциални политически опоненти. Петима други военни бяха назначени в неговия кабинет. Всичко това предизвика огромна обществена подкрепа по улиците на Ниамей, столицата на Нигер - достатъчна, за да възпре външната намеса на Запада.

В западната преса се появиха мрачни съобщения, които първоначално разглеждаха сътресенията в контекста на отношенията между Изтока и Запада: някои от поддръжниците на преврата носеха руски знамена, докато маршируваха по улиците.

Вестник "Ню Йорк Таймс" разглежда преврата като удар по основния съюзник на САЩ в региона - нигерийския президент Бола Ахмед Тинубу, който контролира огромни запаси от нефт и газ. Тинубу заплаши новото правителство в Нигер с военни действия, ако не върне властта на Базум. Той определи краен срок, който изтече без външна намеса. Революцията в Нигер не се възприема от живеещите в региона в контекста на отношенията между Изтока и Запада, а като отдавна необходимо отхвърляне на дългогодишния френски икономически и политически контрол. Това е сценарий, който може да се повтори отново и отново във всички доминирани от Франция страни от Сахел в Африка на юг от Сахара.

Съществуват различия, които не вещаят нищо добро за новото правителство в Нигер. Страната е благословена или може би прокълната с наличието на значителна част от останалите в света залежи на естествен уран. Със затоплянето на света завръщането към ядрената енергия се смята за неизбежно, което очевидно ще се отрази на стойността на урана под земята в Нигер. Необработената уранова руда, след като бъде отделена, филтрирана и преработена, е известна по света като "жълт кек". 

Според неотдавнашен анализ, публикуван от Real News Network в Балтимор, корупцията, за която толкова често се говори в Нигер, не е свързана с дребни подкупи от страна на държавни служители, а с цяла структура, създадена по време на френското колониално управление, която пречи на Нигер да установи суверенитет над своите суровини и над своето развитие. Три от всеки четири лаптопа във Франция се захранват с ядрена енергия, голяма част от която се добива от уранови мини в Нигер, ефективно контролирани от бившия му колониален господар.

В Нигер се намират и три бази на американски безпилотни самолети, насочени срещу ислямските радикали в целия регион. В региона има и недекларирани пунктове на специалните сили, чиито войници получават двойно заплащане, докато изпълняват рисковите си бойни задачи.

Американският служител ми каза, че "1500-те американски военнослужещи, които сега са в Нигер, са точно толкова, колкото са били американските военнослужещи в Южен Виетнам по времето, когато Джон Ф. Кенеди пое президентския пост през 1961 г."

Най-важното е, че Нигер се намира директно на пътя на новия Трансахарски газопровод, който се изгражда, за да доставя нигерийски газ до Западна Европа и това е слабо застъпено в западните репортажи през последните седмици. Значението на газопровода за европейската икономика се увеличи през септември миналата година с разрушаването на тръбите на "Северен поток" в Балтийско море.

На тази сцена се появява Виктория Нюланд, която трябва да е изтеглила късата клечка в администрацията на Байдън. Тя беше изпратена да преговаря с новия режим и да уреди среща със сваления президент Базум, чийто живот продължава да бъде под постоянна заплаха от страна на управляващата хунта. "Ню Йорк Таймс" съобщи, че след разговорите, които тя описа като "изключително откровени и на моменти доста трудни", тя не е стигнала до нищо. Служител на разузнаването изрази забележките си пред "Таймс" на американски военен жаргон: "Виктория тръгна да спасява собствениците на уран в Нигер от варварските руснаци и получи огромен поздрав с един пръст".

По-тих през последните седмици от Съливан и Нюланд беше държавният секретар Тони Блинкен. Къде беше той? Зададох този въпрос на служителя, който каза, че Блинкен "е разбрал, че Съединените щати" - тоест нашият съюзник Украйна - "няма да спечелят войната" срещу Русия. "Чрез ЦРУ до него достигаше информацията, че украинската офанзива няма да проработи. Това беше шоу на Зеленски и в администрацията имаше хора, които повярваха на глупостите му. Блинкен искаше да посредничи за сключването на мирно споразумение между Русия и Украйна, както Кисинджър направи в Париж, за да сложи край на войната във Виетнам."

Вместо това, казва служителят, "това се очертава голяма загуба и Блинкен се оказа неподготвен. Но той не иска да си отиде като придворен шут".

Именно в този момент на съмнение, каза служителят, Бил Бърнс, директорът на ЦРУ, "направи своя ход да се присъедини към потъващия кораб". Той се позовава на речта на Бърнс, произнесена по-рано това лято на годишната конференция в Дичли, близо до Лондон. Той сякаш загърби предишните си съмнения относно разширяването на НАТО на изток и поне пет пъти потвърди подкрепата си за програмата на Байдън.

"На Бърнс не му липсват самоувереност и амбиция" - каза служителят от разузнаването, особено когато Блинтън, пламенен военен ястреб, внезапно се усъмни. Бърнс е работил в предишната администрация като заместник държавен секретар и управлението на ЦРУ едва ли е било справедлива награда. 

Бърнс не замени разочаровалия Блинкен, а получи само символично повишение: назначение в кабинета на Байдън. Кабинетът заседава не по-често от веднъж месечно и, както е разбираме от C-SPAN, заседанията обикновено са по строго определен сценарий и започват с четене от президента на предварително подготвен текст.

Тони Блинкен, който само преди няколко месеца публично се закле, че няма да има незабавно прекратяване на огъня в Украйна, все още е на поста си и ако бъде попитан, със сигурност ще оспори всякакво недоволство от Зеленски или от убийствената и неуспешна военна политика на администрацията в Украйна.

Така че пожелателният подход на Белия дом към войната, когато става дума за реалистични разговори с американския народ, ще продължи с пълна сила. Но краят наближава, дори ако оценките, които Байдън предоставя на обществеността, са като от комикс.