Малка Добруджа срещу „големия” Chevron

Мария Йолова
8.30 часа сутринта /температура -1°/, пред Министерски съвет (докато в сградата се провеждаше редовно правителствено заседание) група от 60 човека протестираха срещу проучването за шистов газ в Добруджа. Те искат мораториум върху тези проучвания. Протестиращите са от формиралата се Facebook група - Ние сме против Български Чернобил – добива на шистов газ и Гражданска инициатива за забрана на шистовия газ. Преди дни най-вероятно правителството е подписало договор с Американска енергийна компания Шеврон, твърдят хора от двете граждански инициативи. С него се разрешава компанията да проучва за залежи в района на Добруджа. Гражданите нямат потвърждение на съмненията си, но преди броени дни на официалния си сайт компанията Chevron е добавила и България към картата си за проучвания.
За EconomyNews.bg Мариана Христова от "Гражданска инициатива за забрана на шистовия газ" обясни, че има реална опасност от инциденти при сондажите. Такива вече са се случвали в САЩ, Еквадор и други страни, където Chevron оперира. Технологията „Хидрофракинг”, която се използва за проучване и добив може да замърси питейната вода в района, твърди тя. В Северна България се намира най-големият в Европа воден хоризонт, който е 13 000 кв. км. Всички сондажи ще се правят през него, хидравличният удар минава през водния хоризонт, каза Мариана Христова. Шистовият газ е по-скъп от конвенционалния и точно този факт ще бъде финансова пречка при реалното диверсифициране на енергийния пазар. „На изхода на сондажа конвенционалният газ струва 5-50 долара за кубичен метър. 157 и 275 долара е цената при шистовия газ.”, обясни Мариана Христова.
„Никоя компания не е луда да инвестира в производство на нещо, което не може да продава, така че добивът в България ще е на конкурентна цена. Нямам противоречие с протестиращите, защото те искат да сме сигурни, че това, което правим е безопасно, това е гарантирано в процедурите по издаване на разрешение. Когато се крещи, когато няма диалог, е трудно да се чуе разумният глас", заяви по-рано сутринта министър Трайчо Трайков. Той каза още, че Шеврон не е започнала сондажни дейности. Няма никакви сондажни работи, няма все още подписан договор, който да позволи Chevron да представи работна програма за екологични оценки. След като екологичните оценки бъдат положителни, тогава започва проучването, допълни министърът.
Противоречивата технология
Технологията по проучване и добив на шистов газ се свежда до осъществяване на вертикален сондаж на земната кора в голяма дълбочина – понякога 5 км. Това се прави чрез т.нар. „хидравличен удар”. Именно той, според еколози, е много опасен, особено, ако съответната територия е сеизмичен район. Добруджа е именно такъв район. Самото име „шистов газ” идва от мястото, откъдето газът се намира - в скалния слой на земята. За неговия добив е необходимо първо да се стигне до този земен слой чрез т.нар. вертикален кладенец. След това чрез впръскване на вода под голямо налягане (между 4 и 26 млн. литра хидравлична течност) скалата се нацепва. Хидравличната течност съдържа вода, пясък и 2% химически съставки /метанол (метилов алкохол), изопропанол (пропан-2-ол), хидрогенирано леки петролни дестилати и натриев хидроксид (сода каустик)/. Повечето от тях са отровни и канцерогенни. Част от тази хидравлична течност се събира в контейнери и се извозва, но друга част остава в земята. След като скалата е разбита, водата, която е впръскана се нагрява и изпарява, а с нея и химическите примеси. Тогава вече шистовият газ може да бъде извлечен.
Има или не опасност?
В повечето случай подпочвените води са на много по-малка дълбочина, от тази на която се проучва. Проблемът в Добруджа е, че там има огромно сладководно езеро на по-голяма дълбочина. От учебниците по география знаем, че това са т.нар. артезиански води, които варират по дълбочина и образуват големи подземни басейни. Опасността част от изброените химикали да попаднат в подпочвените водни залежи на Добруджа и други подпочвени води в района, е напълно реална.
Според енергийния специалист Христо Казанджиев рисковете при добив на шистов газ са минимални и управляеми, няма опасност от замърсяване на подпочвени води, защото проучванията и добивът се извършват на дълбочина много под тази, на която се намират водите. На по-ранен етап в проучванията са били използвани радиоактивни вещества, но това вече не е така, коментира полският експерт Поправа. Използваните от компаниите химикали се обявяват публично и се контролират от държавата, добави той. Предимство на шистовия газ е, че се добива на сухоземна територия, а не в шелфове и океани, където достъпът е по-труден, но пък количествата шистов газ обикновено не са толкова големи, както при конвенционалния газ и се налага пробиването на множество сонди и обхващането на по-голяма територия, коментира Камен Колев от БСК. Трябва да сме наясно и с рисковете, да признаем, че съществуват и да се опитаме да се справим с тях, а не да ги заобикаляме, добави той. Според него заради добива на шистов газ има опасност от изтичане на газ през сондите и замърсяване на подпочвените води, както и предизвикване на слаби земетресения.
Историята доказва страховете
През 2010 г. любителският документален филм Gasland на Джош Фокс разглежда последиците от добива на шистов газ върху околната среда. Проучване от май 2011 г. стига до извода, че в североизточна Пенсилвания сондажите сериозно са замърсили със запалим метан подпочвени запаси на сладка вода. На 23 юни 2011 г.  Агенцията за защита на околната среда на САЩ обявява, че ще проучи всички жалби за замърсена питейна вода, свързани с добива на шистов газ в Тексас, Северна Дакота, Пенсилвания, Колорадо и Луизиана. В някои американски щати добивът е вече забранен. След като Chevron е замърсила няколко района в САЩ , решава да се насочи към експанзия в други посоки. Страните, където сега компанията оперира, са най-често малки, слаборазвити – Бангладеш, Камбоджа, Чад, Южна Африка, Тайланд, Виетнам и др.
Досега няма научни доказателства за опасности или вреди от проучванията за шистов газ, се посочва в становище от Научния съвет на Геологическия институт на БАН. От института заявяват, че подкрепят извършването на проучвания за установяване на ресурси от шистов газ в България, с прилагането на най-нови технологии и научни методи. Те считат, че е неразумно България да пропусне възможността да проучи потенциала си от този нов енергиен ресурс - шистовият газ, който е възможно да окаже сериозен положителен ефект на националната ни икономика. Геолозите посочват, че проучвателните сондажи за шистов газ, които ще бъдат направени, по нищо не се различават от традиционните сондажи за нефт и газ. Досега у нас няма доказани промишлени запаси от шистов газ, но в случай, че се открият такива и се стигне до тяхното добиване, трябва да има стриктен контрол при спазването на екологичните и техническите изисквания, се посочва в становището на Научния съвет на Геологическия институт на БАН.
Следващият протест се очаква да бъде в събота, 19-и ноември oт 14:30 часа.