Малка хижа в планината

Данаил Алеков

Топлото време това лято накара хората да потърсят отдих в планините, а планинският туризъм отбелязва ръст от около 35%, като увеличение бележат и обиколните програми, коментира за EconomyNews.bg Румен Драганов, директор на Институт за анализи и оценки в туризма. Регистрирани са и повече посещения на хижи в отлично състояние, мнозинството от тях обаче не могат да се похвалят с такива условия. Поради липса на финансиране се извършват само текущи ремонти. При тези хижи сезонът беше по-слаб от 2011 година, дори и за традиционно силния август, сподели за EconomyNews.bg Йордан Йорданов, началник на отдел „Хижи” към Българския туристически съюз (БТС).
Цените на нощувките не бележат ръст, напротив – хижарите предлагат различни промоции и намаления, особено при големи групи. Най-ниските цени за нощувки започват от 6 лв./легло, но най-масовата цена е 8 лв./легло. При ремонтирана хижа, цените достигат 10-12 лв./легло, а в хижите с отлични условияq цената на легло е 15 лв.
Ето какво споделиха пред EconomyNews.bg и отделните туристически дружества, които стопанисват хижите, туристическите спални и заслоните в планините. Избрали сме такива дружества, които са разположени в най-атрактивните части на планините и стопанисват повече от 1-2 обекта.
Стара планина – лек отлив
В най-атрактивната част на Стара планина - Централният Балкан, това лято имаше лек отлив от туристи, обясни Борис Радевски от туристическо дружество „Вежен”. „Нямахме нито едно посещение по линията екскурзионно летуване, а скоро не сме имали големи групи туристи”. Хижите имат нужда от сериозни ремонти, но с приходите от нощувки това не може да стане, а спонсори трудно се намират. „Опитваме се да кандидатстваме по европейски проекти, но се изисква и собствено участие, което е непосилно на този етап”, допълва Радевски.
Родопи – хотелите са предпочитани
В Централните Родопи са разположени 11 от 100-те национални туристически обекта и това е привлича много посетители всяка година. Потокът от туристи е над очакванията, но въпреки това няма увеличение на нощувките в хижите, за сметка на частните хотели. От туристическо дружество „Карлък”, което стопанисва 7 обекта в региона, определиха годината като по-слаба от 2011г. и 2010г. „През миналата година са регистрирали общо 4 групи по линията на екскурзионно летуване, докато това лято има само една такава група”. От дружеството обясниха, че дори в Пампорово има намаление в броя на посещенията.

Рила – без промяна
Броя на преминаващите туристи в Рила това лято се е увеличил, заяви пред EconomyNews.bg Марияна Илиева, управител на туристическо дружество „Рилски турист”. Такъв е случая с редовните маршрути като Седемте рилски езера и връх Мусала. Повечето обаче предпочитат да се качат на лифта сутринта, да разгледат и да се приберат, а когато нощуватq рядко отсядат за повече от 1 вечер. Затова по-големият брой преминаващи туристи не се отразява на броя нощувки в хижите. Ако изключим водещите дестинации в планината, в останалите части на Рила, също има отлив на туристи от хижите.
Пирин - увеличение
Пирин се превърна в магнит за туристи от цял свят, не само през зимата и районът около Банско винаги е оживен. Инфраструктурата е в добро състояние, а повечето хижи са претърпели сериозни ремонти. „Този сезон има около 10-15% ръст в броя на туристите и посещенията в хижите. Направихме значителни подобрения в материалната база, което заедно с по-ниските цени този сезон и горещото лято е причината за увеличението”, казват за EconomyNews.bg от туристическо дружество „Вихрен”.
Очевидно в една част от хижите се извършват сериозни ремонти, има добро управление и отлив от туристи няма. Хижа като х.„Трещеник” например по нищо не отстъпва на тризвезден хотел. В други хижи, положението е трагично, едва се намират пари за текущи ремонти от първа необходимост и идват все по-малко туристи – например в х.„Бенковски” не е имало нито един турист от януари до май. Други са оставени на произвола на съдбата – най-високата хижа в Стара планина х.„Планински извори” от години е безстопанствена и бъдещето ѝ е неясно (общо 21 изоставени хижи има в България).
Защо се получава така?
„Финансиране за хижите има, но когато една сграда е оставена да се руши, това означава само едно - проблеми със собствеността. Когато собствеността на хижата е изяснена – общинска, ведомствена или на туристическите дружества, е много по-лесно да се намерят средства и хижата да бъде ремонтирана”, заяви Румен Драганов.
Според БТС причината е друга. „От 3 години не сме получавали пари за подобряване на условията в хижите. Преди това направихме доста ремонти и имаше повече посетители” споделя Йордан Йорданов. Увеличението на транспортните разходи, както и цените на храните също е от значение, допълва Йорданов.
Европари за хижите
Държавата не е единственият източник на финансиране. По приоритетна ос 3 от ОП „Регионално развитие” възстановяването и обновяване на планинските хижи е част от списъка с одобрените дейности. Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов вече обеща сериозни ремонти за планинските хижи, финансирани по ОП „Регионално развитие”. Остава БТС да защити успешно проекта си и редица хижи в Стара планина ще бъдат санирани и оборудвани със слънчеви колектори. Изискването е хижите да са се сдобили с актове за собственост в последните години. Някои хижи вече са се възползвали от помощта - хижа „Цепина” в Родопите спечели проект на стойност над 2 млн. лв. Заслугата е на Община Ракитово, която е изготвила проекта, а ремонтните дейности вече са започнали. Участието по тези проекти изисква по-сериозен административен капацитет в съответните общини, но фактът че някои хижи вече са се възползвали от програмата показва, че има изход от ситуацията. Проблемът със слабата ангажираност на отговорните лица към състоянието на хижите обаче остава без решение.
Обща информация за хижите
Първата хижа в България е построена преди 90 година, а днес има около 180 хижи в страната – повече от колкото на целия Балкански полуостров. Строени са от доброволци и туристически дружества, които днес стопанисват част от хижите. Функционират като държавна или общинска собственост, а някои от тях са собственост на Български туристически съюз (БТС). Хижарите не са собственици, а само наематели на обекта, за което плащат на съответния стопанин. Има и 5 хижи в страната, които са със специален статут - на национално значение и не могат да се отдават под наем – х.„Здравец” (Родопи), х.„Плевен” (Стара планина), Национален пещерен дом „Петър Трантеев” (Стара планина), х.„Пионерска” (Рила) и х.„Седемте езера” (Рила).