Малки общини привличат чужди инвестиции

Адриан Николов, ИПИ

През изминалите десетилетия един от основните двигатели на икономически растеж, особено в по-слабо развитите региони на страната, са чуждите капитали. Инвестициите и навлизането на нови фирми на местните пазари преобразяват регионалната карта, и по тази причина анализът на факторите, които правят отделни региони успешни в привличането им е особено важен.

В настоящия текст разглеждаме разпределението на чуждестранните инвестиции с натрупване към края на годината за 2019[1] г. в общините. Важно е да се отбележи, че тези данни представят целия обем на чуждите инвестиции, а не само инвестиционните потоци през конкретната година, с които често биват бъркани.

Към края на 2019 г. общият обем на чуждестранните инвестиции в страната достига 25,3 милиарда евро, или с приблизително 0,4 милиарда повече в сравнение с предишната година. Умереният ръст на върха на икономическия цикъл е резултат най-вече на свитите инвестиционни потоци през последните няколко години.

Очаквано, предвид размера и развитието на местната икономика, почти половината – 12,6 милиарда евро за 2019 г. – от чуждестранните инвестиции са в Столична община. Предвид фокуса на столичната икономика върху услугите делът на инвестициите в индустрията е относително малък, а основен магнит на чужди капитали през последните години са отрасли като информационно-комуникационните технологии, аутсорсингът и търговията. На второ място по обем на чуждестранните инвестиции се нарежда Бургас (1,8 милиарда евро), Пловдив (1,1 милиарда евро), а индустриалният център Девня вече задминава Варна, с 817 спрямо 811 милиона евро.

Прави впечатление и обстоятелството, че сред водещите общини се нареждат и относително малки, но със силна индустрия – община Марица привлича 270 милиона евро, Ботевград – 252 милиона евро, Божурище – 227 милиона евро. В 22 общини натрупаният обем на ПЧИ е бил над 100 милиона евро, а в 137 са или близо до нула, отсъстват или данните са конфиденциални. Важно е да отбележим, че в групата със „скрити“ данни влизат общини, които със сигурност биха се наредили на челните места на класацията – тези в Средногорието, да речем – но тъй като в тях доминира един голям инвеститор данните не подлежат на публикуване.

Разпределението на чуждестранните инвестиции на човек от населението дава представа за важността на чуждите капитали в местните икономики. Традиционен лидер по този показател е Девня, с 96 хиляди евро на човек, следвана от Гълъбово с 60 хиляди евро на човек от населението. В топ 5 вече се нареждат и общини от периферията на София, като в Божурище обемът на инвестициите достига 27 хиляди евро на човек, в Елин Пелин – 17 хиляди евро, а 13 хиляди са те в Каварна. Сред областните центрове единствено Столична (9,6 хиляди евро/човек) и Бургас (8,7 хиляди евро/човек) се класират в челната десетка. На картата се оформят и значителни райони, в които чуждестранни инвестиции практически отсъстват – големи части от Северна България, особено край река Дунав, по границата със Сърбия, както и в планинските райони.

Натрупването на общински данни в проекта „265 истории за икономика“ позволява и да сравним динамиката на чуждестранните инвестиции между 2018 и 2019 г. Сред общините със значителен обем на местните капитали[2] най-голям ръст в рамките на годината има Божурище (140%), както и Карлово (68%), Плевен (58%) и Видин (34%).

Възстановяването на инвестиционните потоци и привличането на нови фирми след кратката, но бурна криза ще е сред сериозните задачи на местната власт в следващите години. По тази причина и данните за кризисната 2020 г. ще са от особен интерес, най-вече за да можем да оценим дали определени райони са били засегнати от отлив на капитали.

---------------------------------

[1] Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година.

[2] Тук оставяме настрана общини, където чуждите инвестиции възлизат на няколко стотин хиляди или 1-2 милиона евро, където между годините се наблюдават спадове и ръстове от по няколкостотин процента в резултат на много малки реални промени в обема на инвестициите