Маневрите на Гърция & ЕС

Новият гръцки премиер Алексис Ципрас се е обадил на
председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, стремейки
се към разговори с ЕС, съобщиха източници, близки до Юнкер,
предаде ДПА.
Телефонният разговор е протекъл гладко и е завършил с
договореност за среща в сряда, 4 февруари, когато Ципрас ще се
срещне и с френския президент Франсоа Оланд.
По-рано гръцкото правителство разпространи уточнена
програма на предстоящите посещения на премиера Ципрас, според
която на 2 февруари той ще посети Никозия, на 3 февруари ще бъде
в Рим, а на 4 февруари ще се срещне с Юнкер в Брюксел и с
френския президент Франсоа Оланд в Париж, предаде ТАСС.
Според правителствени източници в Атина Ципрас се е
обадил и на президента на Европейската централна банка Марио
Драги.
През последната седмица между Гърция и ЕС възникна
напрежение след изявления на Ципрас, че ще се придържа към
твърдолинейната позиция против спасителната програма, договорена
с международните кредитори от предишното правителство.
Отхвърлянето на мерките за икономии, включени в тази програма,
бе основното предизборно обещание на лявата радикална партия
СИРИЗА, чийто лидер стана премиер. Ципрас също така обеща да
отпише половината от дълга на Гърция, който въпреки че бе
намален, все още възлиза на около 315 млрд. евро.
Дневният ред на срещата между Ципрас и Юнкер не е
обявен, но според гръцки медии ще бъде обсъден въпросът за
гръцкия дълг и реформите, които правителството възнамерява да
проведе.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска да
премахне мисията на "тройката" от международни кредитори, които
управляват спасителния план за Гърция, съобщи Ройтерс, като се
позова на германския в. "Ханделсблат", който цитира източници от
ЕК.
"Ние трябва бързо да намерим алтернатива", заявиха
неназованите източници.
Според германски правителствени източници Берлин също е
готов за реформиране на договореностите между Гърция и
"тройката", включваща ЕК, Европейската централна банка и
Международния валутен фонд, и определяне на по-общи икономически
цели.
Според "Ханделсблат" обаче това би било възможно само ако
Гърция приеме, че е необходимо да се придържа към договорения
преди това курс на реформи и икономии.

 Европейската комисия засега официално не коментира
информацията за намерението да бъде разформирована "тройката"
международни кредитори за Гърция срещу съгласие на Атина да
продължи политиката на бюджетни икономии, съобщи ТАСС.
Ние видяхме тези информации в медиите, но засега не ги
коментираме, съобщиха в пресслужбата на Европейската комисия.
Европейски източник съобщи днес пред ТАСС, че въпросът
за ликвидацията на "тройката" международни кредитори за Гърция
/ЕК, Европейска централна банка, Международен валутен фонд/ може
да бъде разгледан още тази седмица по време на посещението в
Брюксел на 4 февруари на новия премиер на Гърция Алексис Ципрас.
Източникът потвърди, че Европейската комисия проучва
възможността да бъде ликвидиран форматът на "тройката"
международни кредитори за Гърция, която се занимава с
кредитирането и фактически осъществява външното управление на
гръцката икономика. По неговите думи обаче Брюксел може да се
съгласи с това единствено, ако новото гръцко правителство
потвърди курса на бюджетни икономии и структурни реформи.
"Тройката" се асоциира в Гърция с много лишения, които
гърците понесоха през тези три години. В тази връзка форматът на
"тройката" международни кредитори може да бъде изпразнен и
заменен с нов режим на макрофинансов диалог с Атина, но само ако
те продължат курса на бюджетни икономии и структурни реформи,
заяви дипломатът. Тази възможност се обсъжда, подчерта
дипломатът.
По този начин Европейската комисия възнамерява да
предложи на новото правителство на Гърция символична отстъпка,
която ще може да бъде поднесена на гръцките избиратели като
победа над Брюксел срещу фактическо запазване на предишната
политика на строги икономии и отказ от страна на СИРИЗА от
искането да бъде отписана част от гръцкия дълг, посочва ТАСС.
Започвайки от 2010 г. "тройката" международни кредитори
предостави на Гърция две програми за макрофинансова помощ с общ
обем около 240 милиарда евро срещу строги бюджетни ограничения.
Значителна част от тези заеми отиде за обслужване на външния
дълг на Гърция, който в резултат от това само нараства и
достигна 412 милиарда евро в края на 2014 г. на фона на
катастрофално сриване на икономиката, отбелязва ТАСС.
Отписването на част от дълга би могло да бъде спасение за
Гърция, но водещи страни в ЕС, и предимно Германия, не могат да
се решат на тази стъпка, опасявайки се, че кредитиращите Гърция
европейски банки няма да издържат от загубата на вложените в
гръцката икономика средства, което може да предизвика нова криза
на европейската финансова система и единната европейска валута.

Първи действия на новото гръцко правителство

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че
новото споразумение на Гърция с кредиторите ще ликвидира старата
кредитна програма и ще направи икономиката на страната
устойчива, предаде ТАСС.
Програмата на Европейския съюз за предоставяне на
кредити на Гърция трябваше да приключи през 2014 г., но бе
продължена до 28 февруари, а Международният валутен фонд /МВФ/
планира да предоставя кредити на Атина до март 2016 г.
Кредиторите обвързват отпускането на следващите траншове с
приключването на поредната оценка на гръцките финанси от мисията
на "тройката" международни кредитори /ЕС, Европейската
централна банка и МВФ/. Новото гръцко правителство обаче заяви,
че няма да има продължение на старата програма, "тройката" няма
повече да се върне в Атина, а Гърция ще сключи с кредиторите
ново взаимноизгодно споразумение, което ще даде на икономиката
възможност за развитие.
"Това, което ни трябва, всъщност е мост между старата
програма, която ние отхвърляме, и новото споразумение, което ще
постигнем след преговорите", каза Варуфакис в публикувано
интервю за гръцкия в. "Агора".
Министърът подчерта, че на страната й трябват време и
финансова "отсрочка", за да се договори с партньорите новото
споразумение, което по същество ще сложи край на проблема с
гръцкия дълг и ще направи икономиката на страната устойчива.
Варуфакис каза, че Гърция няма намерение да получава
поредния кредитен транш, защото това би означавало, че дава
съгласие за продължаване на програмата.
"Въпросът за финансите реално ще бъде повдигнат през
юни-юли, когато се приближат сроковете за погасяване на гръцките
облигации, с които разполага Европейската централна банка.
Дотогава искаме да приключим преговорите и да сключим ново
споразумение", заяви Варуфакис.
Министърът увери, че правителството ще представи
конкретна програма за реформи, чиято подготовка на практика е
завършена.
"Искам да подчертая, че задълженията, поети от
държавата, се запазват. Нашите задължения пред инвеститорите,
които са вложили пари в производствения сектор на страната,
остават изцяло в сила", каза той.

Гръцкият министър на икономиката Георгиос Статакис
смята, че поставянето на държавния дълг под контрол може да бъде
постигнато като плащанията по дълга бъдат обвързани с темпа на
икономически растеж, предаде агенция Ройтерс.
Атина ще трябва да изплати около 10 млрд. евро това
лято, а е изключена от международните капиталови пазари, докато
очаква последния транш от спасителната програма в размер на 7,2
млрд. евро.
"В момента изразходваме около пет процента от брутния
вътрешен продукт за обслужване на нашия дълг...Би било по-добре,
ако обвържем плащането с растежа: ако растежът е по-висок,
плащаме повече, ако е по-нисък, плащаме по-малко", обясни
финансовият министър в интервю за германското списание "Шпигел".
Попитан за задължения от 2,3 млрд. евро, които Атина
трябва да изплати до края на февруари, Статакис увери, че те ще
бъдат изплатени, без да разясни как.

Позицията на европейски и световни лидери

Германското финансово министерство опроверга публикация
в "Шпигел", че Берлин е готов да обсъди нов спасителен пакет за
Гърция в размер на до 20 млрд. евро, ако гръцкият премиер
Алексис Ципрас се ангажира с наблюдавани икономически реформи,
съобщава още Ройтерс.
Финансовият министър Статакис каза, че трябва да се види
какво ще донесат разговорите. "Не само ние имаме идеи; има също
разисквания в Германия и в Международния валутен фонд", каза
Статакис. "Това е напълно отворен дневен ред", допълни той.

Не виждам възможност за по-нататъшно отписване на
задълженията на Гърция, заяви германската канцлерка Ангела
Меркел, цитирана от ТАСС.
"Частните кредитори отказаха да направят това, а банките и
без това вече опростиха няколко милиарда на Гърция. Не виждам
възможност за по-нататъшно отписване на дългове", заяви Меркел
пред "Хамбургер абендблат". Тя напомни, че едно от условията за
новия пакет на финансова помощ за Атина е извършването на
реформи в страната. "Европа ще продължи да проявява солидарност
с Гърция и други страни, засегнати сериозно от кризата, ако
тези страни се стараят да прилагат реформите и да спестяват",
подчерта канцлерката. "Ние, Германия и другите европейски
партньори ще изчакаме и ще видим каква програма ще ни предложи
новото гръцко правителство", добави тя.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц смята
за "безотговорно" отношението на Гърция, която възнамерява да
преустанови сътрудничеството с "тройката" международни кредитори
- Европейска комисия, Международен валутен фонд и Европейска
централна банка, предаде Франс прес.
"Ако гръцкото правителство действително не иска да
работи със своите кредитори на настоящата основа, смятам, че
това е безотговорно", е заявил Шулц в интервю за в. "Франкфуртер
алгемайне", което ще бъде публикувано утре.
Мартин Шулц бе първият високопоставен чуждестранен
представител, който бе приет в Атина от новия гръцки премиер
Алексис Ципрас. Шулц посочи, че преговорите между Гърция и
нейните международни кредитори могат да вървят само по пътя на
консенсуса, а не по този на провокациите.

Гърция няма бъдеще извън еврозоната, но е справедливо
страната да иска да обсъди пътища за намаляване тежестта на
нейния дълг. Това заяви френският финансов министър Мишел
Сапен преди срещата си с новия гръцки финансов
министър Янис Варуфакис, предаде Ройтерс.
"Ако правителството каже "ние искаме да останем в
еврото", това е правилно. Няма бъдеще за Гърция извън еврото",
каза Сапен пред френската телевизия Канал Плюс.
Сапен също подчерта, че не стои въпрос за анулиране на
гръцкия дълг.
"Не, ние няма да анулираме, ние може да обсъждаме, може
да отложим, може да намалим неговата тежест, но не да
анулираме", каза френският финансов министър.

Гръцката икономика не би могла да се възстанови бързо, ако
"тройката" международни кредитори не
приеме отстъпки по въпроса за дълга на Атина, заяви
американският президент Барак Обама в интервю за телевизия Си Ен
Ен, съобщи ТАСС.
"Не може да продължава да се оказва натиск върху страна,
чиято икономика е в състояние на депресия. Рано или късно е
необходимо да се предложи стратегия за икономически растеж, така
че страната да може да започне да изплаща дълга, за да се
понижи дефицитът", каза Обама.
Според него гръцката икономика "остро се нуждае" от реформа,
но в условия на криза е трудно да се осъществят радикални
промени.
Той изрази надежда, че Гърция в крайна сметка ще успее да се
договори с кредиторите и ще остане в еврозоната. По думите му
обаче за тази цел е необходимо "всички страни да се съгласят на
компромис".

Настроенията сред европейците

Повечето германци подкрепят оставането на Гърция в
еврозоната, въпреки че новото ляво правителство в Атина отхвърля
мерките за икономии. Това показват публикувани днес резултати
от проучване на общественото мнение за в. "Билд ам зонтаг",
съобщава Ройтерс.
Шейсет и два процента са се обявили за оставане на
Гърция в еврозоната, показват резултатите от анкета сред 504
души, осъществена в четвъртък от социологическа агенция Емнид
(Emnid). Само 26 на сто от анкетираните са заявили, че искат
Гърция извън съюза на единната европейска валута.