Масовите видове хляб са около 2 лв.

От 1 юли 2022 година крайна цената на хляба, цената, на която купуват потребителите, падна между 16 и 27 процента. Това каза Мариана Кукушева - председател на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в ефира на Нова телевизия. Тя коментира резултатите след приемането на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното. Промяната влезе в сила от първи юли миналата година. 

По думите на Кукушева средностатистически цената на масовите видове хляб е била в рамките на около 2, 40 лв. преди въвеждането на мярката, вече е около 2 лв., даже и под два лева, а на много места цената на хляба се движи между 1,30 лв. – 1,80 лв. 

Хлябът е единственият хранителен продукт, който не промени цената си в последните осем месеца, заяви Кукушева, като уточни че говори за масовия хляб, а не за цените в бутиковите пекарни. 

 За нас е необяснимо, тази основна за българите храна -хлябът е основна храна за над  90 процента от българското население, защо се превръща в обект на обругаване от страна на разни „анализаторчета“, отбеляза Кукушева.  Според нея от нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното печели единствено потребителят. Никъде в Европа и в света няма храна по-евтина от български хляб, заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. 

Според нея критиките срещу нулевата ставка идват от хора с високи доходи, ако те отделят поне седмица от своето време и поработят нощен труд, защото хлябът се пече през нощта, ще си дадат сметка, че от нулевата ставка печели единствено потребителят - той е този, който плаща с 20 процента по-евтин хляб. Ако се върне 20 процента ДДС, хлябът ще мине 3 лева, прогнозира Кукушева. 

Към момента цената на първичната суровина -пшеницата, е много по ниска спрямо месец март миналата година, два пъти по ниска, отбеляза експертът. По думите на Кукушева един от упреците в това отношение е – защо когато цената на пшеницата намалява, това не се отразява в цената на хляба. Няма бизнес оператор, който има мелница, който да купува на парче за месец своята основна суровина, ние купуваме суровината още август -септември, допълни тя. 

По повод на критиките, че се внася украинско зърно, Кукушева каза, че в България се внася единствено и само украински слънчоглед, който има по-ниска цена в сравнение с българския, слънчогледът веднага влиза в маслобойните и се преработва на олио. България е сериозен производител на олио и това олио се продава в целия ЕС, заяви Кукушва. „ Ако някой твърди, че, където и да е в България, се разтоварва украинска пшеница, моля да кажа къде точно, кога и кой е преработвателят на украинска пшеница“, допълни Кукушева. „Аз гарантирам, че българският хляб се произвежда единствено и само от българска пшеница“, заяви тя. 

По повод оспорването от страна на икономисти на ефекта от нулевата ставка, Кукушева каза, че постъпленията от ДДС към момента, в който растат цените, се увеличават непрекъснато в държавния бюджет. Оттук идва компенсацията за нулевото ДДС на останалите браншове. Нулевата ставка е една най-силна социална мярка, която за първи път се въведе в България и тя дава своя ефект, отбеляза експертът. По думите на Кукушева икономистите спестяват изречението-искаме да се покачи цената на хляба за българските потребители, а това е най-вярното изречение за техните твърдения. 

Събираемото ДДС преди една година от страна на държавата от брашно и хляб общо представлява около 50 милиона лева, тези 50 милиона не биха решили нито един финансов проблем на държавата, смята председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Тя не очаква мярката за нулева ставка на ДДС за хляба и брашното да бъде отменена, тъй като е получила единодушна подкрепа от всички политически сили. "Ако кампанията срещу продукта, който ние произвеждаме, продължи, сме готови да сезираме прокуратурата за всяване на смут и паника", заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Според нея мерките, които подготвя служебният кабинет за цените на хранителните стоки, ще постигнат резултат. "Ако някъде има изкривени търговски практики, както вече стана ясно, те вече ще бъдат отстранени. Свободното пазарно общество има механизми за саморегулация, няма да бъдат въведени мерки, които нарушават тези механизми, добави Кукушева.